Орешарски – версия на Дянков

www. komentator.bg

Това твърди проф. Чавдар Николов, според него данъчната ни система е изключително неустойчива, страната опустява откъм квалифицирани хора заради асоциалния модел.

Г-н Николов, кой е най-важният икономически разговор в началото на политическия сезон?

Най-важният политически разговор е този за бюджета догодина. И според мен, трябва да се направят необходимите изводи от това, което се случва през тази година с целия спад на приходите и с цялата несигурност в икономиката. И догодина да опитаме да стабилизираме фискалната система на държавата чрез въвеждане на прогресивен подоходен данък. Това е главната тема. Защото системата се люлее заради това, че главният данък в България е ДДС. В този смисъл системата е еднокрака, има една опора. И всяко смущение в търсенето се отразява пагубно върху приходите на бюджета и оттам-нататък – върху разходите. Следва актуализация на бюджета, вземане на заем. Но финансистите трябва да кажат най-после открито, че трябва да се откажем от плоския данък и да вървим към това, което функционира в Европа и което е доказано като по-стабилна система.

Т.е.вие очаквате основната промяна да се случи в данъчната система?

Да, защото данъчната ни философия е коренно сгрешена. Българската данъчна система е изключително неустойчива. С въвеждането на плоския данък чувството за справедливост в обществото изцяло липсва, което също подклажда протестите. Това са двата фактора, за коите досега никой от управлявалите и в предишни кабинети не си дава сметка за цялата им значимост. Защото европейските общества неслучайно имат социална пазарна икономика. Това исторически се е формирало както от социалдемократи, така и от християндемократи. Това не е случайно и неслучайно на България основните проблеми са й свързани с емиграцията. На страната й липсва социална сигурност. Когато имаш отворен, свободен пазар, а до нас в Европа има толкова социални пазарни икономики, хората от държава като нашата, която изгражда асоциален модел, съвсем естестено напускат. Ако нещата продължават така, няма механизъм по който емиграцията да бъде пресечена с всички негативни последствия и за държавата. Просто страната ни опустява откъм квалифицирани хора, а с нискоквалифицирани не можеш да развиваш каквато и да е модерна икономика. Има, разбира се, и един друг фактор и това е сгрешената въобще философия на прехода, че в България конкурентно предимство са ниските заплати и ниските осигуровки. Но при ниски заплати и осигуровки, висококвалифицираните хора бягат.

Какъв е шансът политиците да отчетат тези фактори?

Нито един от политическите играчи, за съжаление, няма да дръзне да промени системата, защото у нас демокрацията се е изродила във власт на олигархията. В политическата схема у нас липсва европейският ляв център. Всичките партии са се скупчили в абстрактното дясно, а не в християндемократическото дясно. Абстрактното дясно е експерименталното дясно, което реализират най-десните среди на Републиканската партия в САЩ. Отвъд океана се нарича неоконсервативно, а в Европа-неолиберално, което е едно и също. Ние сме поле в този смисъл на експерименти и то на идеологически неуспешни експерименти. И след като принципите на неоконсерватизмът с кризата през 2008 г.бяха оспорени в цял свят, ние продължаваме да сме поле точно на такива експерименти. Което показва, че политиците ни са безотговорни към националните ни интереси.

Това са аргументите разговорът в новия политически сезон трябва да бъде икономически?

Разговорът трябва да бъде идеологически. Ние трябва да сменим цялата парадигма, в която функционираме през последните 25 години. Моделът ни не е верен и не е подходящ за България. Нито минималната държава показа своята адекватност, нито идеологията на ниските заплати и ниските осигуровки, нито плоският данък. Това са неща, които се провалиха видимо. Те съсипват обществото и ние ставаме все по-малко, територията ни опустява и умът на нацията изтича.

Кой все пак може да смени чипа на модела на управлението от 25 години?

Не виждам кой, нито като партия, нито персонално, въпреки това, че има различно мислещи политици, но явно те нямат влияние. Сериозната икономическа мисъл, не тази, която обществото вече разпозна като “соросчета”, няма достатъчно представителство в нито една от институциите-нито в парламента, нито в изпълнителната власт, нито в президенството. Защото хората с академично образование могат да се разберат. Моята мечта винаги е била в България да има социалдемокрация. А моделът на развитие, който изграждаме от 25 години е модел от деветнайсети век, някакъв Дикенсов капитализъм. Именно тогава благодарение на усилията на работническото движение и на социалдемократите са въведени подоходните данъци. Дотогава са имали значение предимно косвените. В една културна европейска страна половината от събраните данъчни приходи трябва да са от подоходни данъци, половината от косвени. В България това е в съотношение 1:3 в полза на косвените. Затова всяко колебание на търсенето ни разклаща цялата фискална система. Само митницата да не работи както трябва, това срива приходите. Това показва колко неустойчива и уязвима е данъчната ни система, когато зависи само от косвените данъци и главно- от ДДС.

Какъв е моделът, който е най-добре да следваме, според вас?

Според мен, ако искаме да бъдем съвременна държава, най-добър е моделът на Австрия. Не трябва да търсим екзотиката. Интересно защо Австрия не е и помисляла да прилага идеите на т.нар.австрийска школа, чието лице е Хайек, които ни ги цитират и набиват в очите през цялото време последователите му в България. Това са идеите, например, при криза държавата да не се намесва, за да може икономиката сама да се измъкне. Това, както видяхме, не го направи нито една държава от 2008 г.насам. Симеон Дянков направи нулев дефицит по време на кризата, вместо да качим дефицита и да вкараме пари в икономиката, той се мъчеше да ни държи почти на нулата. И резултатът е – четири година пълна стагнация, дори депресия в икономиката.

Каква прогноза ще направите за икономическата ни?

Икономиката е в пряка зависимост от разрешаването на политическата криза в България. Всяко отлагане на това разрешаване е просто опасно и за нацията, и за икономиката. Не може да се правят само кърпежи, трябва цялостна промяна на икономическия модел. Иначе Пламен Орешарски ще се превърне в по-цивилизована версия на Симеон Дянков. Трябва да се променят основните идеи на модела. Проведе се преди изборите огромен спор за плоския данък и в крайна сметка го оставиха под претекст, че коалиционният партньор не приема отмяната му. А попитайте коалиционния партньор при цялата бедност на избирателите му как може да бъдат толкова десни.

А какви процеси се случват в европейските икономики?

Първо искам да кажа, че в Европа са прозрели за корумпираността и двуличието на българската политическа класа. Имаше доста язвителни коментари по този повод в медиите им, включително на управляващи социалисти. Образно се говори, че използваме две лица-едно за вътрешна употреба и едно за Брюксел, което вече не може да се скрие от партньорите ни. Ситуацията в момента в Западна Европа е “на кантар”, но не бих се ангажирал със сериозна прогноза. Ще ми се, разбира се, да превали билото на кризата и да вървим нагоре. Засега сигналите са разнопосочни, но нека дойде края на годината, за да можем да кажем: “Западна Европа се поизмъкна”. Но в България проточването на състоянието в момента ме прави песимист. Не са много макроикономистите, които разбират и знаят какво трябва да се прави, но те не са ангажирани нито пряко в политиката и във формирането на фискалната система, нито с проблемите на растежа, а трябва да се чуе гласа им. Не са достатъчни само добри технолози в управлението, трябва да направим сериозна промяна в посока европейски социални икономики. Не че те са безгрешни и без провали, но ти не можеш да съществуваш като асоциално островче, когато народът и държавата ти изчезват и хората търсят по-голямата социална сигурност навън.