ОИСР: Спад на разходите за образование

Европейската комисия приветства представянето на „Поглед върху образованието ― 2013“ — годишен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Инвестициите в качествено образование и обучение, особено като се има предвид високата младежка безработица в момента, са в центъра на политическия дневен ред на ЕС. Една от основните теми на следващото заседание на Европейския съвет на 27-28 юни ще бъдат мерките за повишаване на младежката заетост.
Какво се казва за Европа в „Поглед върху образованието — 2013“:
Този доклад се изготвя ежегодно от ОИСР въз основа на данни от Евростат и ЮНЕСКО. В доклада са представени данни за образованието от 34 страни от ОИСР, включително 21 държави от ЕС. Шест страни от ЕС не членуват в ОИСР (България, Кипър, Латвия, Литва, Малта и Румъния) и поради това не са включени в доклада.
В повечето страни от ЕС се наблюдава тенденция на спад на разходите за образование на учащ, въпреки че те все още са малко по-високи от средните за ОИСР. През 2010 г. разходите на учащ във всички равнища на образование в ЕС-21 са били 7200 евро спрямо 6900 евро в ОИСР като цяло. Това е основание за тревога, още повече, че данните на ЕС за държавните разходи за образование като процент от БВП показват, че в пет държави от Съюза (България, Гърция, Италия, Румъния и Словакия) от 2008-2009 г. се наблюдават едновременно ниско равнище на инвестициите като абсолютна стойност и тенденция на намаляване на разходите.

През 2011 г. средно 15% от младите хора на възраст между 15 и 29 години са били неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET) – този резултат е съвсем малко по-нисък от средното за ОИСР равнище — 16%. В Гърция, Ирландия, Италия и Испания обаче повече от 20 % от младите хора са били в такова положение. Нови данни на ЕС показват, че през 2012 г. положението в трите южноевропейски страни се е влошило. Специалните програми за образование и обучение, включващи висококачествени стажове или чиракуване в рамките на инициативата на ЕС за гаранция за младежта ще играят важна роля, за да се избегне едно „изгубено поколение“.
Делът на обхванатите от програми за професионално образование учащи в горната степен на средното образование в страните от ЕС е висок, като надхвърля значително средното за страните от ОИСР равнище. Положението обаче е много различно в отделните страни от ЕС: през 2011 г. делът на тези ученици е бил над 70 % в Австрия, Белгия, Чешката република, Финландия и Словашкия. Същевременно в Естония, Ирландия, Гърция, Унгария, Португалия и Обединеното кралство обхванатите от такива програми учащи са били не повече от 40 %. Такъв е случаят и при страните извън ЕС с изключение на Австралия. Европейската комисия призовава страните членки да извличат максимална полза от практическото обучение, за да улеснят прехода на младите хора от училище към работа. На 2 юли комисарите Андрула Василиу и Ласло Андор ще дадат старт на Европейския алианс за професионална подготовка, чиято цел е да се повиши качеството, предлагането и имиджа на чиракуването и професионалното образование в ЕС.
Средно учителите в страните от ЕС получават между 77 % и 89 % от заплатата на работещи на пълно работно време хора със сравнимо с тяхното образование. Техните заплати са спаднали с около 4 % в реална стойност в периода 2009-2011 г. Ако тази тенденция се запази, това може да постави под въпрос наемането на работа на нови поколения мотивирани учители, за да бъдат заместени остаряващите, които ще се пенсионират в близко бъдеще.
Съотношението между половете във висшето образование в страните от ЕС се подобрява, но не еднакво навсякъде. Както показва докладът, от известно време в Европа повече жени придобиват бакалавърска/магистърска степен, отколкото мъже, като делът на жените нараства (60 % от всички завършили висше образование в 21 страни от ЕС през 2011 г. спрямо 55 % през 2000 г.). В областта на математиката, науките и технологиите обаче техният дял е нараснал слабо – от 40 на 42 % (с изключение на Чешката република, Германия и Словакия, където той се е повишил с повече от 10 процентни пункта), а делът на жените, завършили инженерни науки, е бил 28 % (повишение спрямо 23 %). Възможностите за заетост остават много по-добри за мъже и жени, завършили висше образование, в сравнение с всички други равнища на образование. Разликата в равнищата на заетост между завършилите висше образование мъже и жени на възраст от 25 до 64 години обаче е достигнала 7 процентни пункта средно за ЕС-21 и 9 процентни пункта за целия ОИСР.