Зърнопроизводството бележи висок ръст

Българското зърнопроизводство е изправено пред нов исторически връх, като прогнозите сочат, че предстоящата реколта от пшеница ще надхвърли 7,5 милиона тона. Това ще подобри миналогодишния рекорд от малко над 7,3 милиона тона, стана ясно от коментара на Тодор Стойков, председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на зърно и фуражи.

През настоящия сезон в страната предстои да бъдат ожънати между 11,5 милиона и 12 милиона декара с пшеница, което я утвърждава като водеща зърнена култура у нас, следвана от слънчогледа с близо 10 милиона декара. Паралелно с това се наблюдава силен ренесанс и сериозно увеличение на площите с ечемик, които вече достигат близо 2 милиона декара, благодарение на отличните реколти и приличните пазарни цени в последно време.

Докато преди 2022 година родната пшеница често е била класифицирана предимно като фуражна, свиването на украинските доставки принуди големите държави вносителки от Северна Африка, като Алжир и Тунис, да смекчат качествените си спецификации за покупка. Това позволи на българското зърно да се впише в новите изисквания, като към момента Алжир се е превърнал в най-крупния външен пазар за продукцията ни.

При ечемика основните направления за износ включват Испания, Северна Африка и Близкия изток, допълнени от стабилно вътрешно търсене от страна на родните свинекомплекси и заводи за малц. Ключов фактор за конкурентоспособността на сектора се оказа изграждането на нови пристанищни терминали във Варна и Бургас, реализирани изцяло с частни инвестиции и без пряко държавно участие.

Новата инфраструктура позволява обработката и товаренето на кораби от най-големия клас за насипни товари, което драстично намалява транспортните разходи за далечни дестинации и изравнява позициите на страната ни спрямо преките ѝ регионални конкуренти. Въпреки инфраструктурния напредък, браншът продължава да се сблъсква с тежки административни бариери в лицето на високите фитосанитарни такси при експорт към трети страни.

Настоящата тарифа от 1,72 евро на тон означава, че за издаването на фитосанитарен сертификат за стандартен 30-хиляден кораб търговците трябва да заплатят около 50 хиляди евро. Тази сума в крайна сметка се отчислява директно от изкупната цена и се поема от българските земеделски производители. По този начин те получават с 1,72 евро на тон по-малко в сравнение с румънските си колеги, тъй като в Румъния същият разход за фитосанитарен сертификат за аналогичен кораб възлиза на едва 120-130 евро.