Новият финансов надзор на ЕС готов

Европейският парламент прие законодателен пакет за финансовия надзор в Европейския съюз, който поставя основите на изцяло нова структура на финансова регулация, съобщи българската пресслужба на Европейската народна партия в ЕП.
Евродепутатите гласуваха създаването на четири нови органа в областта на финансовия надзор от януари 2011 година. Целта на новото законодателство е да стабилизира пазара на финансови услуги и да осигури защита срещу бъдещи финансови кризи.
Българският евродепутат Илиана Иванова от Групата на ЕНП (ГЕРБ) коментира, че "финансовата криза беше само един от симптомите, които убедиха европейските институции и страните членки в нуждата от тази сериозна реформа на финансовия надзор".
Тя каза още :"С днешното гласуване слагаме началото на общоевропейски надзорни органи в областта на банките, финансовите пазари, застраховането и пенсиите, както и орган, който ще следи и предупреждава за повишаването на нивата на риск в европейската икономика - всичко това трябва да гарантира на европейските граждани и единния пазар, че вероятността от кризи като сегашната ще бъде значително минимизирана".Приетият финансов пакет беше предложен през 2009 година. За докладите за четирите надзорни органа отговаряха четирима евродепутати. В началото на септември 2010 г. беше постигнато споразумение между Съвета и Европейския парламент, което даде възможност за днешното гласуване в ЕП. Така ще се гарантира, че
до януари следващата година новите органи ще бъдат сформирани и
ще заработят. Европейските надзорни органи ще имат възможност да контролират националните регулатори и при случай на различия
между тях ще налагат правно задължителни мерки спрямо финансовите институции на пазара. Европейските органи също така ще следят как националните регулатори изпълняват задълженията си, произтичащи от европейското право. Те ще имат възможност и да разследват специфични финансови продукти, оценявайки рисковете, които носят за финансовия пазар. Европейският орган за оценка на риска ще разработи общи индикатори, за да може да се правят уеднаквени оценки на уязвимостта на специфични трансгранични финансови институции, като така ще е по-лесно да се идентифицират и рисковете, които тези институции могат да донесат.