Нова рецесия в eврозоната

Страх от нова вълна държавни дългове обхваща eврозоната, а заплахата от рецесия се повишава с всеки изминал ден според Есенната прогноза за еврозоната на Ърнст & Янг. В комбинация с почти блокирания растеж от лятото и по-малко благоприятната международна среда прогнозата за еврозоната сега очаква растежът на БВП да падне до анемичните 1,1% през 2012 г. Прогнозата за 2011 г. бе намалена от 2% до 1,6%. И всичко това при условие, че се направи цялостно преструктуриране на гръцкия дълг, а останалите проблемни страни бъдат подкрепени.
Ако не бъдат предприети спешни действия, прогнозата изчислява 35% шанс за еврозоната да се върне към рецесията. Според прогнозата за еврозоната, за да се предотврати нарастващата криза, основните държави членки трябва да поемат ангажимент за силен фискален съюз. Прогнозата вече алармира, че повишаването на лихвените проценти през април и юли беше грешка. Сега, за да насърчи растежа в региона, ЕЦБ трябва да подходи агресивно и да намали лихвените проценти.
Мари Дирон, старши икономически съветник на прогнозата за еврозоната, коментира: "Въпреки обявяването на нов пакет за Гърция през юли, ситуацията в еврозоната значително се влоши през лятото. Променливите финансови пазари, забавянето на растежа в основните страни, както и продължаващото свиване в периферията показват, че е много вероятно кризата с държавния дълг да се влоши допълнително и на свой ред подкопават перспективите за растеж за следващата година. Невъзможността за покриване на гръцкия държавен дълг вече изглежда съвсем реална. "
Марк Оти, управляващ партньор в Ърнст и Янг за региона на Европа, Близкия Изток, Индия и Африка, коментира: "Това са трудни дни за икономиката на еврозоната. Всички заинтересовани страни - политици, регулатори и бизнес лидери - трябва да работят заедно, за да избегнем изпадането в рецесия. Времето не е на наша страна, трябва да се действа бързо. "
Мерките разчитат на ликвидност, вместо на платежоспособност
Въпреки, че през юли беше приет нов пакет за Гърция, ситуацията не се подобри особено. Сделката през юли предложи някои облекчения за паричните потоци на Гърция, Португалия и Ирландия, но мерките се фокусираха твърде много върху ликвидността и не достатъчно върху платежоспособността. Невъзможността на гръцкото правителство да покрие дълга в момента изглежда абсолютно реална. Несигурността на пазарите сега се измества към Италия и Испания, чиито икономики (и нивата на дълга) са много по-големи от икономиките и дълговете на Гърция, Ирландия и Португалия, взети заедно.
Дирон коментира: „Уповаването на бъдещи строги икономии за намаляване на дефицитите ще бъде самоунищожително. Необходими са много по-дълбоки реформи, включително и либерализация на пазара на труда и бърза приватизация, за да могат периферните икономики да избягат от задлъжнялостта и да си възвърнат доверието на инвеститорите. Реализирането на тези реформи, обаче ще отнеме време.”Необходими са спешни действия и ангажираност Дълбоките и продължителни проблеми, пред които е изправена еврозоната, заедно с разминаващите се перспективи за растеж на страните-членки в следващите няколко години подчертават необходимостта за по-бързи реформи и устойчива подкрепа.

Ако Гърция фалира, правителствата на еврозоната трябва да имат готов план за правилно управление на този фалит. Това включва рекапитализация на банки от основните страни на еврозоната, които ще трябва да се справят със загубите от гръцките си активи. Този план предполага и рекапитализация на гръцкия банков сектор, каквато гръцкото правителство не може да си позволи в момента и най-вероятно международната общност отново ще трябва да предостави паричен ресурс.
В дългосрочен план, договореният през март 2011г. пакт „Евро плюс” бе стъпка в правилната посока на сближаване. Но ще отнеме време преди този пакт да може да се осъществи, а и ще бъде трудно да се спази. Пактът „Евро плюс” не включва реформи, като например еврооблигации, които заедно с увеличаването на размера на Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF) срещат значително политическо съпротивление. Общите еврооблигации биха ангажирали страните от еврозоната с обща отговорност към държавния дълг, а също биха успокоили опасенията от разпространение на проблемите към Испания и Италия.
Дирон обяснява: "Ако еврозоната остане в сегашния си вид, основните страни членки трябва да поемат категоричен ангажимент за по-голям фискален съюз. Много страни ще се противопоставят на тази загуба на суверенитет, но без възможност за наблюдение, контрол и финансиране на държавните разходи в еврозоната, няма да има никакви гаранции, че фискалната стабилност ще може да бъде поддържана, след като съществуващите сериозни проблеми намерят своето решение.”
Като се има предвижда слабия политически апетит към такива реформи, съществува риск, че правителствата ще бъдат застигнати от противоречивите развития на финансовите пазари. Прогнозата за еврозоната изчислява, че има 35% шанс по-нататъшната ескалация на финансовите сътресения да потопят еврозоната отново в рецесия.

Слаб растеж, дори и в основните страни
Дирон коменира: "Докато по-рано през годината изглеждаше, че основните страни от еврозоната ще продължат да растат доста солидно, в момента нарастват опасенията, че последните пристъпи на нестабилност на финансовите пазари и по-бавния растеж в САЩ и основните развиващи се пазари ще подкопаят тази перспектива. " В основните страни на Еврозоната се предвижда БВП да нараства с около 2% годишно от 2011-15, подобно на десетилетието преди 2009-та. За разлика, БВП на периферните страни се очаква да нараства само с 1.2% на годишна база от 2011-15, по-малко от половината от темпа на десетилетиете преди кризата.
Ниските и несигурни перспективи за растеж, означават, че е твърде вероятно инвестиционните планове да бъдат отложени, особено като се има предвид, че разходите за финансиране от банките са във възход, а проучванията на състоянието на кредитирането показват, това може да премине в общо затягането на условията за предоставяне на кредити на предприятия. Очаква се потребителите да бъдат също толкова предпазливи, тъй като доходите им са засегнати от фискалните мерки и високата безработица, която се очаква да остане на нива от близо 10% в Еврозоната за известно време.

Светлини в тунела
Очаква се износът да бъде основен двигател на растежа, допринасяйки с 2 до 3 процентни пункта за общия растеж на БВП през 2011 и 2012. Производственият сектор в момента се възползва от силното търсене на износ, по-специално от развиващите се пазари. Но голяма част от този растеж е само възстановяване на загубите, наблюдавани по време на рецесията и има вероятност да се забави.
Секторът на бизнес услугите се очаква да расте по-бързо, отколкото цялата икономика на Еврозоната възползвайки се от квалифицираната работна сила и опит в тази област. Секторът на финансовите услуги може да бъде подпомогнат и от промени в нормативната уредба.