EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Никой не купува български компании

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Никой не купува български компании

mail16:18 | 07.12.2009прегледи 1691 коментарикоментари 0


Секторът на сливанията и придобиванията /M&A/ се срина с 70%, през 2010 следва раздвижване според Росен Иванов, управляващ съдружник в агенцията EntreaCapital. Маргарита Йорданова

Г-н Иванов, в България бизнесът на консултантските компании тепърва се развива, какви са перспективите и трудностите?


Сливанията и придобиванията (M&A) са специфичен сектор, който тепърва ще се развива у нас. Те се случват, но често се извършват без консултанти, а последните имат висока добавена стойност. Пазарът е на начално ниво на развитие от гледна точка:какво всъщност правим и каква е добавената стойност.

Имате ли данни за сключените сделки в сектора за тази година?

Сделките не са много, но значимите не са повече от 10-15 за България.  Пазарът се срути с около 70%. Например ние имаме над 15 добри мандата, но на практика само една затворена сделка за придобиване, няколко финансирания, и няколко проекта по стратегическо и финансово консултиране. Няколко от сделките, по които работим или се забавят, или се отлагат за 2010. Трябва да се има предвид, че у нас са направени не повече от 5 сделки с консултанти през тази година, като едната е нашата – сделката за Consulteam.

По време на криза, когато цената на компаниите пада, не е ли добре да се извършват сливания и придобивания?

Това е въпрос на баланс. Важно е кои са купувачите. Едните са стратегическите инвеститори, които гледаха на Източна Европа, като на прекалено рискова. До лятото те очакваха, че регионът ще се срине, и се въздържаха от действия, сега има раздвижване. Другите инвеститори са инвестиционни фондове, които са по-активни. Пример са сделките с Девин, ITV Partners. Трети са български компании, които купуват, но този процес е неразвит. Макар, че по време на криза компаниите са евтини, никой не обича да купува потиснатите (distressed) компании, тъй като обикновено се купува добър мениджър, компания, управлявана успешно. При такава ситуацията цената не е ниска. 

Как ще се развие секторът оттук нататък?


Предстоят да се продават български компании на чужденци, ще се набира дялово участие от инвеститори, тепърва български компании ще купуват чужди фирми. Това, което в момента частично задържа пазара, е липсата на банково финансиране.

Освен банково финансиране какви са другите начини за финансиране?

В България дори финансирането от банки при закупуване на компания не е толкова масово. Има компании, които  използват финансиране от фондове, друг вариант са стратегически инвеститори, които не зависят много от банковите заеми на местно ниво или пък за по-малки сделки не зависят от банково финансиране изобщо. Фондовете в региона финансират предимно със собствен капитал, и само при по-големите сделки се използва допълнително дългово финансиране.

Какви са трудностите при сключване на сделки?
 
Трудностите са в диапазона от банково финансиране до персонала. Всъщност една сделка има по-голям шанс да се провали, отколкото да се случи. Особено ако не се консултира добре. Именно тук е нашата работа. Първо ние подготвяме много детайлни меморандуми и ако те са изготвени добре, един инвеститор може на база само тези документи да заяви интерес. Следва мрежа от контакти. Чрез нея във всяка отделна държава компанията се предлага на таргетирани инвеститори, а не на един или двама, при повече купувачи се увеличава шанса за сключване на сделка. След това има много трудности по мениджирането на процеса, дю дилиджънс и преговорите. Те са в няколко аспекта. Много често има компании, които в действителност нямат намерение да купуват и трябва психологически да се отсеят кандидатите. При преговорите е важно информацията да е добре подбрана и представена. Ако инвеститорът види дори само един риск, може да се откаже. И накрая са преговорите за цената, които понякога са по-лесната част. При договора освен цената трябва да се определи и разпределението на  рисковете. Много сделки се провалят заради това, а не заради цената.
 

Дайте пример за такива случаи?


Имали сме купувачи, които са се отказвали, защото първата среща не е организирана добре и купувачът не е усетил химия с мениджмънта. Имали сме случай, когато сме договорили всичко, и бордът на директорите като последна инстанция решава, че няма да купуват в нашия регион. Тази година това ни се е случвали три пъти в съвсем различни индустрии. На оперативно ниво всичко е наред, но бордът казва ние в България в момента няма да харчим пари и се насочват към Индия и Китай. Имали сме случай на частна компания, която е с много добри показатели, но купувачът се отказва, защото България има има имидж на корупирана държава. 
Хубавото на този бизнес е, че често зависи от конкретната възможност. Ако е инвестиция на зелено, изборът може да е между всяка една държава, но при сливанията и придобиванията значение има кой е на пазара и кой се предлага.

Има ли колебание в инвеститори, насочили се към България?


В момента има раздвижване спрямо лятото, но все още няма голям интерес от стратегически инвеститори. Едната причина е заради рисковете в региона, а другата е, че имат проблеми на собствените пазари или могат да придобият компании на родна почна. Германия и Франция на пример знаят, че именно тук, в Източна Европа, е растежът, но не им се дават много пари в този момент за големи придобивания. За да продадеш компания, трябва да я предложиш в лесно разбираем видна купувача и да го убедиш, че точно сега е моментът да я придобие. Другото е, че в момента се наблюдава тенденция за сключване на джойнт венчъри, придобиване на по-малки дялове, търговски споразумения, и подобни. Това са  по-скоро по-необвързващи форми на партньорство, които не изискват много кеш и риск от страна на инвеститорите. Германия, Франция, Италия са страни, които са насочени към нашия пазар. Но ние се конкурираме освен със  страните от Източна Европа и с компании от Китай и Индия, които в момента са много атрактивни.

В кои сектори са сливанията и придобиванията?

В комуникациите, като пример у нас са кабелните телевизии, както и в  IT сектора. Има сектори, които са много разделени и при тях ще наблюдаваме сливания - интернет доставчиците. Вече се случи една сделка, но предстоят още. В хранителния сектор, чуждите компании ще повишат интереса си заради навлизането на много чужди вериги у нас. Небанковите финансови институции като например застраховането, също могат да са обект на сливане или придобиване. Мисля, че машиностроенето представлява интерес за придобиване, защото е сектор с добри активи.


Визитка

Росен Иванов започва кариерата си в Procter & Gamble Balkan Markets в Букурещ. Той е  бил част от McKinsey & Co. в Ню Джърси, Ню Йорк, където е работил с клиенти в сферата на потребителските стоки, индустрията и фондове за рисков капитал. Преди McKinsey & Co., той е работил като инвестиционен сътрудник в Европейската Банка за Възстановяване и Развитие, Лондон, където е бил отговорен за структурирането на дългови и дялови инвестиции за Източна Европа. Има магистърска степен по Бизнес администрация от Harvard Business School и бакалавърска степен по Икономика от Американския университет в България


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Трейлър на руския игрален "ВЫЗОВ", заснет в Космоса

13:39 | 03-09-23 | 3886