НЗОК & болници: факти и реформа

Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов представи днес Реформата в системата на здравеопазването, представяйки цялостна картина на здравеопазването у нас – от здравословното състояние на българите през разходите на НЗОК и болниците до набелязаните мерки. Ето някои от по-любопитните моменти от презентацията на министъра.

За периода от 2003 г. до 2013 г. разходите за здравеопазване по консолидираната фискална програма са нараснали 2,1 пъти – от 1.69 млрд. лв. до 3.54 млрд. лв.
От 1999 г. – годината на създаване на НЗОК – до 2012 г. общите разходи за здравеопазване се увеличават с 10% на година по-бързо, отколкото БВП.
Публичните разходи за здравеопазване се предвижда да се увеличат от 4,5 % от БВП през 2013 г. на 5,3 % от БВП през 2020 г. (5, 37 милиарда лв.) – увеличение от 0,8 процентни пункта.
Публичните разходи за здравеопазване ще се увеличат от 12,1 % от бюджета на правителството през 2013 г. на 13,6 % от бюджета на правителството през 2020 г. – увеличение от 1,5 процентни пункта.

Населението намалява с относително постоянен темп – с около 0,60% годишно.
Темпът на нарастване на БВП намалява през последните 3 години.
Разходите на НЗОК нарастват с много по-бърз темп от приходите от здравно-осигурителни вноски.
През 2013 г. ръстът в приходите е бил едва 2,84%, докато разходите са се повишили с около 15%.
Тенденцията се е запазила и през 2014 г.

Най-голям дял от разходите на НЗОК и тези, които имат най-голяма тежест в общия ръст, са средствата за болнична помощ и лекарствени продукти.

Към 2014 едва 18% от публичните средства са изплатени за извънболнична и дентална помощ и медико диагностични дейности, като този дял постоянно намалява (от 23% през 2009 до 18% през 2014).

Разходи на домакинствата

За периода 2000-2014г. разходите на домакинствата и на лицата за здравеопазване са се увеличили над 4 пъти.
Почти 20 % от домакинствата в България са изразходвали 10 % или повече от общите си разходи за здравеопазване през 2013 г.
(По данни на СБ «това е доста по-високо от средните числа за ЕС-15 от 5,8 процента и дори по-високо от страни като Виетнам и Бангладеш, където 15 % от домакинствата изразходват средства над този праг».)
През 2013 г. 13,1 % от домакинствата са имали разходи на равнището на официалния праг на бедност. Когато плащанията за медицински грижи се извадят от разходите, засегнатите се увеличават до 17,3 %. Т.е. 4,2 % от домакинствата, които преди това не са падали под прага на бедността, падат под този праг заради разходи за здравеопазване.

Защо е необходима реформа в болничната помощ?

Имаме повече болници и легла от средното за ЕС, които при това са неравномерно териториално разпределени;
Системата е фрагментирана - голяма част от болниците са тясно профилирани, без възможност за комплексно лечение;
Липсват легла за продължително лечение и дългосрочни грижи, за сметка на големия брой легла за активно лечение;
Налице е ниска използваемост и ефективност на болничния капацитет;
Качеството на болничните услуги не удовлетворява потребителите им;
Липсва интеграция и приемственост на грижите за пациента на различните нива;
Хоспитализациите непрекъснато нарастват, в т.ч. ненужни и повторни хоспитализации;
Над 20% от болничните дейности могат да се осъществяват в амбулаторни условия;
Финансирането е непрозрачно и количествено ориентирано към отделни
епизоди от грижи;
Нараства задлъжнялостта на болничните заведения, основно в публичния сектор.

Екипът на д-р Москов иска да промени следните неща:
1. Преструктуриране на болничния сектор на база на потребности
2. Осигуряване на качество на болничните услуги
3. Адаптиране на болниците спрямо нуждите на пациента

Цялата презентация е достъпна на сайта на

Министерството на здравеопазването

.