Накъде е насочена политиката на ЕС в областта на климата?

Изглежда, че ЕС бавно се отдалечава от екологичните си цели в полза на разходите за отбрана и стимулирането на икономиката. С фокус върху водните ресурси, има ли нещо положително в цялата ситуация, пита се в обобщаващ материал по темата днес Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

В Европа е лято - континентът е засегнат от гореща вълна, която повишава температурите над комфортните за повечето хора, животни и растителност. В някои райони има суша и горски пожари, а в други наводнения. 

Точно в разгара на тези горещи дни миналата седмица ЕК представи дългоочакваните промени в целите си за въглеродните емисии. Тя предложи до 2040 г. емисиите на парникови газове да бъдат намалени с 90% в сравнение с нивата от 1990 година. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че блокът е определил "предвидима посока на движение" и че държи на ангажимента си да декарбонизира европейската икономика до 2050 година.

Най-спорна за еколозите е разпоредбата, според която от 2036 г. до 3% от тези намаления може да бъдат постигнати чрез закупуване на въглеродни кредити в чужбина. Понастоящем само вътрешните намаления на парниковите газове се отчитат при постигането на целите. Комисията твърди, че новият ѝ подход е по-прагматичен и гъвкав.

"Ние не избираме между икономиката и екологичната програма, а между двете. Европа потвърждава своя ангажимент за справедлив, амбициозен и конкурентен зелен преход", защити изменението заместник-председателката на ЕК Тереса Рибера.

"Съгласието за 90-процентна цел по отношение на климата ни осигурява ясно виждане, което да направлява бъдещите ни действия."

Критици, подкрепени от научни изследвания и от научните съветници на Комисията, твърдят, че включването на международни кредити (например за засаждане на дървета или за проекти за възобновяема енергия) рискува да подкопае усилията на самия ЕС да се откаже от изкопаемите горива.

"Макар че това е стъпка в правилната посока, чрез промъкването на международни кредити и силното разчитане на предполагаемото бъдещо поглъщане на въглерод, Комисията е вградила вратички в основата на предложението", се казва в изявление на Световния фонд за дивата природа. 

Постигането на неутралност по отношение на климата далеч не е толкова просто, както показват трудностите на България: усилията за постигане на климатична неутралност до 2050 г. бележат напредък на фона на все повече доказателства за уязвимостта на страната към изменението на климата.

Нейният актуализиран Национален план за енергетика и климат (НПЕК) има за цел да намали емисиите на парникови газове със 78,2 % до 2030 г. и с 92 % до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г., като се стреми да постигне нулеви нетни емисии до 2050 година. 

България планира да увеличи използването на възобновяема енергия до 44% в отоплението и охлаждането и почти 30% в транспорта до 2030 г. Комисията обаче подчерта, че в плана на България липсват подробности относно улавянето на въглерод, сигурността на ядреното гориво и мерките за адаптация. 

По-рано този месец ЕК даде положителна оценка на преработения План за възстановяване и устойчивост на България, който вече включва специална глава REPowerEU, насочена към постигане на целта за независимост на Европа от руските изкопаеми горива преди 2030 г., и поставя силен акцент върху зеления преход.

Противниците на целите критикуват, че те възпрепятстват растежа. Някои държави членки (като Франция) призовават за отлагане. Френският президент Еманюел Макрон иска гаранции за декарбонизацията на промишлеността и подкрепа за ядрената енергия, която е най-големият източник на енергия във Франция.

Правителството на Германия приветства гъвкавостта на Комисията. Министърът на околната среда Карстен Шнайдер подчерта, че Европа остава "движеща сила в международното опазване на климата", което може да "мотивира Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и други" да последват примера ѝ.

Някои от влиятелните германски промишлени асоциации обаче са по-двусмислени, като критикуват целта като "твърде амбициозна" или предупреждават, че изкупуването на международни въглеродни кредити може да доведе до съмнителни сделки.

Словения подкрепя проекта за изменение условно. Според министерството на околната среда, климата и енергетиката на страната трябва да има рамка за подкрепа, включваща регулаторни, финансови и социални аспекти, която да позволи целта да бъде постигната по справедлив и ефективен начин.

От Рим италианският министър на околната среда Джилберто Пичето Фратин заяви, че подкрепя мерките за гъвкавост, включително отчитането на инициативите за декарбонизация в трети страни.

"Приоритетът на Италия е да се избегне това, че определянето на нови цели в областта на климата отново въвежда идеологически настройки, цели и крайни срокове, които не са устойчиви за европейските семейства и предприятия, които трябва да бъдат конкурентоспособни в света. Това се отразява и на доверието в Европа."

Словакия ясно изрази своето несъгласие: "тези идеологически предложения са доказателство, че брюкселските бюрократи са загубили връзка с реалността. Те или нямат никаква представа за икономическата заплаха, пред която е изправена европейската и, за съжаление, словашката промишленост, или не могат да се погрижат за това", заяви министърът на околната среда Томаш Тараба.

Той изтъкна, че представителите на автомобилната индустрия са посочили като основни области, които влияят на конкурентоспособността, строгите правила за емисиите, които никой извън ЕС не спазва и които оскъпяват производството, високите цени на енергията и липсата на техника и пространство за изгаряне на отпадъци.

"Това беше политически деликатен въпрос", призна комисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра по отношение на консултациите с критичните държави членки за това как да се смекчи целта, без да се променя основно препоръчаното 90 % намаление.

За да бъдат постигнати целите за 2040 и 2050 г., европейската промишленост и гражданите ще трябва да предприемат сериозни промени, включително по-голямо използване на електрически автомобили, постепенно отказване от изкопаемите горива и повишаване на енергийната ефективност на сградите.

Законодателите на ЕС също трябва да дадат зелена светлина на целта, за което е необходима подкрепата на най-голямата парламентарна група - дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП).

"Нуждаем се от по-чист икономически растеж, от повече конкурентоспособност, защото, честно казано, не се справяме толкова добре, колкото трябва", подчерта Хукстра. Икономиката на ЕС трябва да се адаптира, каза той и призова за гъвкавост и "интелигентност" при осъществяването на предложението.

Междувременно в Европа преживява екстремни горещини. Ако има достатъчно вода, за да се охладим, то поне качеството ѝ е достатъчно добро за тази цел. 

Повече от три четвърти от наблюдаваните води за къпане в ЕС, Албания и Швейцария са били с "отлично" качество през 2024 г., съобщи Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) в годишната си актуализация за плажовете, реките и езерата, които са изследвани за фекално замърсяване.

Всички те, с изключение на 4 %, отговарят на минималния стандарт на ЕС, а само 1,5 % са с лошо качество. Като цяло през 2024 г. водите за къпане в Европа са отговаряли на същия стандарт, както и през предходната година.

ЕАОС следи повече от 22 000 зони за къпане за наличие на бактерии като Ешерихия коли и чревни ентерококи, причинени основно от изтичането на замърсители от животновъдни ферми и битови канализационни тръби.

"Европейците могат спокойно да се къпят в по-голямата част от местата за къпане в ЕС, които отговарят на стандартите на ЕС за качество на къпането", заяви европейският комисар по околната среда Джесика Розуол. Кипър се класира на първо място, докато Албания е в дъното на класацията.

Езерата и реките обаче са подложени на натиск. Обикновено сегашните нива на реките в Германия се наблюдават по-скоро в края на лятото, каза Матиас Рьозер от Федералната асоциация на германското вътрешно корабоплаване.

Водоснабдяването на България е под напрежение поради засушаването, спадането на подпочвените води и застаряващата инфраструктура. Експерти предупредиха, че загубите на вода по разпределителната мрежа, която е силно остаряла, и спадът на нивата на подпочвените води са основните предизвикателства пред водоснабдителната система на България.

Климатът на Италия се е променил драстично през последните години поради глобалното затопляне, което води до екстремни метеорологични явления като внезапното наводнение, което засегна алпийския град Бардонекия в края на юни. Антонело Пасини, физик по климата в Института за атмосферно замърсяване към Националния съвет за научни изследвания, обясни, че комбинацията от по-малко благоприятни метеорологични условия, променени от климатичната криза, и географски фактори действат заедно. "Нашите алпийски долини са много тесни, с реки, които през по-голямата част от годината са предимно сухи, и които внезапно се пълнят поради подобни събития."

При всички дебати за климатичните цели и забавяния не бива да се забравя, че екстремните метеорологични явления имат и пряко въздействие върху икономиката.

Републиканският хидрометеорологичен институт в Сърбия заяви, че продължава да има тежка и екстремна суша. В продължение на няколко дни водните нива в цялото течение на реките Дунав и Сава са били под ниското ниво на плавателните води.

"Недостигът на валежи през юни и високите температури доведоха до значително намаляване на почвената влага, което вече застрашава култури като царевица, соя, захарно цвекло и други култури без напояване", заявиха от Републиканският хидрометеорологичен институт. Очакваше се продължаващото топло време да доведе до по-нататъшно намаляване на влагата. "Тъй като полските култури навлизат в критична фаза на развитие, засушаването може значително да намали добивите."/БТА