Най-малко 150 болници ще отпаднат през 2010

д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз
Болниците в България са 350. От тях 25 са областни, 84 са т.нар. „големи” болници с над 5 000 хоспитализации годишно ( в т.ч. университетски, някои градски и големи частни болници).
83 болници са с от 2 000 до 5 000 хоспитализации, т.е. със среден обем на дейност, 158 болници са с под 2 000 хоспитализации годишно.
Излиза, че основната тежест на здравеопазването се поема именно от от тези 84 болници, които са поставени във втора категория. Годишно те извършват около 52 % от хоспитализациите в страната.
Областните болници поемат около 27 % , останалото извършва от другите по-малки болнични заведения.
Какъв точно е броят на болниците, с които няма да бъде сключен договор, не мога да кажа със сигурност, тъй като процесът по преструктуриране е все още е в ход. Оказва се, че всеки ден условията се променят. Болниците успяват да намерят специалисти, апаратура и да отговорят на изискванията.
Това, което ние очакваме от министерството, е спешна среща, на която да обсъдим списъка на „защитените болници”, намиращи се на трудно достъпни места, със завишена заболеваемост на населението. Нашето мнение е, че що се отнася то този тип болници, критериите може малко да бъдат снижени. Целта е да се гарантира достъпа на хора до медицински услуги. Така че, точният брой болници, които са подписали договор с НЗОК, не е ясен. 
Очаквам вследствие на финансовата рестрикция най-малко 150 болници да „отпаднат” през следващите месеци, поради невъзможност да осигурят дейността и издръжката на заведението. Това ще постави здравната системата в доста сериозно и тежко състояние.
Бюджетът е намален повсеместно. Няма болница, която да не е с понижен бюджет. Намалението варира от 10 до 55-60 %.
През изминалата година общият брой хоспитализации е бил около 1 млн. 700 хил. Със спирането на дейността на някои болници ще се наложи между 300 и 400 хиляди хоспитализации да бъдат пренасочени.
В същото време обаче са „орязани” и бюджетите на големите болници. Ако разделим броя на хоспитализациите на броя работещи болници се получава така, че всяка работеща болница трябва да се натовари с още около 2 - 3 хиляди хоспитализации годишно. Няма възможност това да стане. Съмнявам се дали болничните заведения ще имат капацитет да поемат всички тези болни.
Другият проблем е т.нар. „делегиран бюджет” на болниците. Не знам, всъщност, защо продължава да се нарича делегиран. Това е лимитиран бюджет. Нямам обяснение как при договорен процес на лечебните заведения, които са търговски дружества, на практика им се разпределя бюджета. Според мен се получава някаква анти икономика, анти финансиране.
Ние нямаме нищо против реформата, тя трябва да се състои. Най-важното е да се осигури качество и сигурност на медицинската помощ. Но с до тук отпуснатите пари обаче това по никакъв начин не може да стане.
Явно в този бюджет няма средства за каквито и да е инвестиции. Финансовите средства трудно ще стигнат за издръжка на заведенията. Единственото, което може да търпи намаление, е възнаграждението на персонала. А това няма как да не рефлектира в кадрова криза. Младите хора, които имат добра подготовка и владеят езици, надали ще останат при така създалите се условия.

Ралица Русинова