На пазар в Румъния. Нисък ДДС = последици у нас

Стефан Лазаров

Българи предпочитат да пазаруват агнешко месо за Великден от Румъния заради по-ниската цена. В Гюргево например килограм агнешко е с 2-3 лв. по-евтино, а още по-изгодно е, ако се купи цяло агне от производител, съобщава БГНЕС. На гюргевския пазар в навечерието на празниците има сериозни опашки, като хората купуват най-вече агнешко за традиционната трапеза. То върви по 25 леи или 11 лева за килограм, но за румънците тази цена също е висока. Затова при възможност предпочитат да купуват директно от овчарите. Така месото им излиза още по-евтино – по 9 лв. за килограм. Продавачите в Гюргево споделят, че българите, които идват на пазара, предпочитат да купят цяло агне и после да го разделят помежду си. Месото е съвсем прясно и се транжира пред очите на купувачите. За разлика от агнешкото, яйцата в Румъния са малко по-скъпи от българските, а в селата край Гюргево ги продават почти двойно - по 1 лея за бройка, което прави близо 50 стотинки. За по-големи количества румънците казват, че биха отскочили до България, за да спестят пари. Най-сериозната конкуренция между български и румънски стоки за Великден е при козунаците. Доскоро румънците бяха монополисти в производството на вкусни големи козунаци с богата плънка от локум, какао, орехи и стафиди. Всяка година по празниците българите масово пътуваха до Гюргево, за да си купят за Великденската трапеза. Сега обаче и български производители са започнали да предлагат подобни изделия. Те дори изнасят за Румъния продукцията си и така на щандовете в Гюргево едни до други могат да се видят български и румънски козунаци. Цената им е 7 леи или около 3 лв. бройката.

Румънското правителство ще намали ДДС, защото приходите в бюджета през първото  тримесечие са нараснали с 10%, пише  румънският  вестник "Зиарул финанчиар" по повод решението на властите в
Румъния да намалят с 15% ДДС върху  всички хранителни и земеделски стоки и върху услугите в  общественото хранене.  Постъпленията в приходната агенция за първите три  месеца на годината са с 5,4 милиарда леи повече, отколкото са  разходите, отбелязва още изданието.  Изданието определя решението на правителството като  изненадващо, защото намаляването на ДДС от 24 на 9% от 1  юни ще обхване не само основни хранителни продукти, каквото беше първоначалното намерение, а всички хранителни и земеделски  продукти, безалкохолните напитки и услугите в общественото  хранене.
"По този начин по-лесно ще бъде администриран данъка,  отколкото ако се намали само при определени продукти", обясни  румънският премиер Виктор Понта. Финансовото усилие за държавния
бюджет вследствие на тази мярка е 5 млрд. леи до края на  годината (шест месеца), което означава, че ако това намаление  бъде отразено в цените по щандовете в магазините, то в джобовете
на хората ще остане същата сума.  Бизнесмени и икономисти оцениха мярката като  изключително добра.
"Намаляването на ДДС ще означава за потребителите  по-ниски цени в магазина или в ресторантите. За икономиката ще  означава намаляване на данъчните измами", казва Драгош Петреску, вицепрезидент на асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в Румъния.
"Намаляване на ДДС върху храните ще допринесе за  стимулиране на потреблението, до намаляване на бедността сред  населението с ниски доходи и може да доведе до намаляване на  данъчните измами в земеделието, хранителната промишленост и  търговията", казва Михаела Митрой, завеждащ отдел в
ПрайсуотърхаусКупър в Румъния.  Румъния има един от най-високия ДДС 
- 24% в държавите от ЕС, като стандартната ставка на  този данък е по-висока само в Унгария (27%), Швеция (25%) и Дания (25%). В европейските държави се прилагат  диференцирани ставки за определени стоки и услуги, като те  варират от 18% в Унгария и стигат до облагане с нула
процента на определени стоки и услуги във Великобритания и  Ирландия. От друга страна румънците харчат най-голям дял от  доходите си за храна – 32%, при средно 18% в ЕС. А  във Великобритания и Австрия например само 13% от доходите на едно домакинство отиват за храна. Намаляването на ДДС върху храните на 9% трябва да бъде последвано от нулева толерантност към  укриването на данъци, казват представители на асоциацията на  месопроизводителите в Румъния, цитирани от агенция Аджерпрес.
"Желаем тази мярка за данъчни облекчения да се отрази в  цените по рафтовете на магазините. Тя трябва да бъде съпътствана и от нулева толерантност чрез драстични санкции за тези, които заобикалят държавата", се казва в прессъобщение на асоциацията  на месопроизводителите.
Румънските и чуждестранните туристи, които планират да прекарат ваканциите си в Румъния, ще харчат от това лято с 10% по-малко за настаняване и храна след намаляването на  ДДС, заяви за Медиафакс Мирела Матикеску,  заместник-председател на правителствената Национална служба за  туризъм.
"Цените на ваканциите ще спаднат най-малко с 10% от лятото и като казвам ваканции, имам предвид не само пакета,  включващ нощувка и закуска, а общо това, което харчи туристът в  курорта за храна и настаняване", посочи Матикеску. Тя заяви, че поевтиняването се дължи както на планираното  намаляване на ДДС върху хранителните продукти от 24 на 9% от юни, така и на намаляването на ДДС също на 9% върху туристическите пакети, което е в сила от началото на тази година. Матикеску смята, че всички ресторанти в курортите ще  понижат цените в менютата от месец юни, нещо, което ще се усети  в бюджета на туристите, където разходите за храна и нощувки  заемат основно място.
"С тези намаления се надяваме да влезем в реално състезание с нашите конкуренти, особено с България. Дисциплинарните мерки  в последно време, придружени от фискални облекчения, ще бъдат
ползотворни за румънския туризъм. Икономическите оператори са  мотивирани да работят открито и да маркират всичко на касовия  апарат", добави представителят на Националната служба за  туризъм.
Заместник-председателят на ЕК и комисар  за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис заяви в
Букурещ, че ЕК е обезпокоена от намерението на румънското правителство да промени Данъчния кодекс и да намали  съществено ДДС, предаде Аджерпрес.
"Ние препоръчваме да се върви към облекчаване на данъчното  бреме върху труда и по-специално върху ниско платения труд, а не на данъци с пряк ефект върху икономическия растеж и  потреблението", подчерта еврокомисарят.