Модни тенденции в бяло

Новата мода в бялото вино се нарича грюнер велтлинер. Малко информация за този сорт с трудно произносимо име. Единият му родител е траминерът, а другият не може да се причисли към никой от познатите досега сортове и затова е наречен на градчето в австрийската провинция Бургенланд, където са намерени следи от него - Санкт Георген. Към момента грюнер велтлинерът е флагманският кораб на Австрия, засаждан на повече от една трета от лозарските площи на страната. Най-много лозя с грюнер има в региона на Долна Австрия, но се среща също така и в Бургенланд, и около Виена.
Дълги години, в съгласие с тогавашните моди и порядки, грюнерът е сбутван в ъгъла на безличните и кисели вина, където впрочем доста време компания там му е правил и ризлингът.
Българското участие в модата „грюнер велтлинер” се оформя от както от пазарни, така и от производствени фактори, като вторите са ако не по-важни, то поне по-радостни. Познатият на българския пазар с вината, които прави в Австралия енолог Александър Велянов стои зад първия български грюнер велтлинер - Alindra. Гроздето за него идва от малко лозе в Северозападна България, в близост до пещерата Магура, засадено преди пет години и се очаква скоро да бъде на пазара.
Пазарно участие на Австрия у нас има още от 2004 година. Миниатюрният пазарен дял в продължение на седем години се държеше от три фирми, които работят с портфолио на високо качествено и ценово ниво. С малки стъпки и упорита работа, без дори да предполагат за евентуалното й зараждане, те подготвиха българският ценител за идващата мода и днес той познава до някаква степен грюнер велтлинера.
Модата беше затвърдена, когато в началото на 2012 година с внос на грюнер се захванаха някои от най-пазарно ориентираните вносители, а също така и собственици на ресторанти в търсене на по-екзотично „вино на къщата”. Вината са непретенциозни, симпатични и атрактивни, с цени около 14 лева, с което се явяват идеалните вестители на една нова мода. Това е и ценовото ниво, под което не бива да се пада при един грюнер; оттам надолу качеството на вината не би оправдало усилията за вноса им.
Цялата статия можете да прочете в ДиВино.