АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


През България ще преминава нов стратегически транспортен коридор на ЕС, който ще свързва гръцкото пристанище Александруполис с украинския град Одеса. Проектът е част от разширението на TEN-T и се разглежда като ключов етап в изграждането на инфраструктура между Егейско и Черно море.


През юни Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подписа споразумение с българското правителство за изпълнението на т.нар. план за декарбонизация на комплекса, който произвежда близо 35% от електроенергията в страната.


Те касаят Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Промените бяха направени с цел подобряване ефективността на финансирането, намаляване на административната тежест за бенефициентите и насърчаване на устойчивото развитие на земеделието и селските райони в България.


Близо 70-километровото трасе ще свърже Йонийската магистрала с магистрала Егнатия през град Йоанина (Янина). Строителството ще започне в края на 2025 г., а целият проект се очаква да бъде завършен за около 4 години и половина.


Те са от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. Подадени са общо 14 проекта, като се очаква в следващите месеци поетапно да бъдат одобрени. Договорено е вече финансиране за първия от подадените проекти – реконструкция на водопровода на ул. "Добруджа" в село Роза.


По данни от анализ стандартните 20 дни, предлагани от почти половината работодатели, вече не отговарят на очакванията на служителите, които все по-често поставят менталното здраве на преден план.


Проектът за изграждането и рехабилитацията на инфраструктурата беше класиран на първо място по процедурата за развитие на индустриалните зони и паркове в България през миналата година от Националния план за възстановяване и устойчивост, с одобрено финансиране в размер на 26 млн. лв. от Министерството на иновациите и растежа.


В чисто аритметичен план това възлиза на точно 30 062 евро на глава от населението - с 669 евро повече, отколкото в края на предходната 2023 г., като за първи път държавният дълг надхвърля психологическата граница от 30 000 евро на глава от населението.


Искането се основава на успешното завършване на всички 53 етапа от реформите и инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, което допълнително потвърждава позицията на Хърватия сред страните с най-добри резултати в ЕС в прилагането на плановете за възстановяване.


ЕнЕфект: Социалният план за климата повтаря стари грешки Съществува огромен риск от социална несправедливост при разходването на 5-те милиарда лева, предвидени по плана.