МОД вече пречи на заетостта

По време на Кръглата маса, огранизирана от Асоциация на индустриалния капитал в България и Министерство на финансите, бяха представени пет различни предложения за системи за МОД. Тяхната основна цел е да предложат такива правила за изменението на МОД във времето, които да гарантират както липса на мотивация за неформални практики и за намаляване на заетостта, така и съобразяване с необходимостта за адекватни постъпления в социалните фондове. Т.е. системите въплъщават в себе си разбирането за дуалния характер на МОД и допускат гъвкавост при определянето на праговете. И петте системи почиват на солидни икономически аргументи, ориентирани са практически и са лесно използваеми. Те могат да бъдат използвани поотделно или заедно – в комбинация. Примерни разчети по тях дават ориентир за темп на нарастване на средния МОД за 2015 г. спрямо 2014 г. в интервала 0.55 % - 3.60 %.
Системите нямат за цел да задават “точно” изменение на МОД, а да предложат аргументирани ориентири за преговори. И това е най-добрият възможен вариант – нищо не може да замени свободното договаряне, при което може да се отчитат всички специфики към всеки даден момент и във всяка икономическа дейност. Обаче, без да се ограничава свободата на договарянето, би било рационално да има система (или системи), която да отчита икономически дадености и по този начин да дава обективна основа за постигането на разбирателство при договарянето.

Системата на МОД, така както е изградена понастоящем, има двойна роля за българската икономика, стана ясно на дискусията. От една страна, тя е компонент на макроикономическата и социална политика, който има за цел борбата с неформалната икономика и адекватното попълване на социалните фондове. От друга страна, тя е и инструмент за интервенция на трудовия пазар, който влияе върху разходите за труд и следователно може да повлияе и върху конкурентоспособността, разпределението на доходите, заетостта и мотивацията за неформални практики.
Системата е изиграла исторически и продължава да играе позитивна роля за изсветляване на неформалната икономика, за стимулиране на коректната конкуренция между производителите, за гарантиране на осигурителните права на множество индивиди, за попълването на социалните фондове и за ограничаване на техните дефицити. Но на този етап и в настоящия си вид тя до голяма степен е изчерпала своято полезност и поражда и проблеми.
Какви са те? Колкото повече нарастват МОД (особено когато това става несъобразено с икономическите фундаменти), толкова повече ще се засилва влиянието на МОД като инструмент на пазара на труда и толкова по-трудно ще бъде МОД да се използват като инструмент за борба с неформалната икономика. Неизбежното влияние на МОД върху пазара на труд означава, че изсветляването на българската икономика не може да стане само чрез систематичното им повишаване. Няма да е възможно с един инструмент (МОД) да се постигне едновременно и значително изсветляване на неформалната икономика, и позитивни ефекти на пазара на труда. Наред с МОД, ще са необходими и други активни мерки за намаляване на неформалната икономика в България. Колкото повече нарастват МОД, толкова по-трудни ще стават преговорите за тях.

Желателните характеристики на една рационална система на МОД, към настоящия етап, трябва да са такива, че да отчитат потенциалното влияние на МОД върху официалната и върху неформалната заетост, необходимостта от гарантиране на набирането на достатъчно финансов ресурс за попълване на социалните фондове, съществуващите различия между трудовите пазари в регионален план и разликата в икономическите възможности на големи и малки предприятия. В същото време такава система трябва да се оповава на обективни, публично достъпни статистически данни, генерирани с необходимата честота и регулярност от институции, които не участват в преговорния процес за МОД. И накрая, системата трябва да бъде относително семпла, за да е разбираема и лесна за интерпретация и използване.

Коментар на КНСБ

Ръководството на КНСБ заявява, че не приема предложението на Асоциацията на индустриалния капитал в България минималните осигурителни доходи да са съобразени с големината на предприятията и с различията на основните характеристики на регионалните трудови пазари. Това се посочва в съобщение на пресцентъра на синдиката. Според КНСБ това би довело до дискриминационно отношение към работниците и служителите, полагащи еднакъв труд в различните предприятия и региони. В съобщението се посочва, че ръководството на КНСБ отдавна е изразило позицията на конфедерацията по този въпрос.