Младоците от ЕС: заден ход за еврозоната

Най-новите членки на ЕС - страните от Източна Европа - замразиха молбите си за присъединяване към засегнатата от криза еврозона и настояват нещата да бъдат вкарани в ред преди да обмислят влизането си, отбелязва в коментарен материал AFP. Въпреки че са задължени с договорите за присъединяване към ЕС от 2004 година да станат част и от еврозоната, лидерите на източноевропейските страни бързат да подчертаят, че страните им не покриват целевите финансовите параметри според Маастрихския договор за членство в еврозоната и следователно все още не са готови да се присъединят. Истинската причина за неохотата им обаче е различна, се отбелязва в материала на AFP, поместен в специализираното издание EUBusiness.com.
"Валутният съюз постепенно се превръща в съюз на трансфери и дългове, така че трябва да почакаме, за да видим накъде ще поеме еврозоната," посочи неотдавна в Прага чешкият премиер Петър Нечас след разговори с унгарския си колега Виктор Орбан и премиера на Полша Доналд Туск. Въпреки че не са част от валутния съюз, тези икономики са зависими до голяма степен от търговията с много от 17-те страни в еврозоната и са изключително чувствителни към дълговите проблеми на държавите с единна европейска валута. Лидерите им на все по-висок глас изразяват мнението си за това какво трябва да бъде направено. "Еврозоната също трябва да покрива критериите", заяви Туск, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС. Критериите за влизане в еврозоната налагат целеви таван на
дълга от 60 % от (БВП. Дефицитът трябва да бъде най-много 3 процента от БВП. Има ограничения и за инфлацията и лихвите. Длъжниците в еврозоната като Гърция са превишили доста тези основни критерии.
Въпросът за бъдещето на еврозоната не трябва да бъде задаван на кандидатите за прием, а на членовете на зоната, които я докараха до тази критична ситуация с поведението си, което не винаги е отговорно", посочи Туск, който подчерта, че Полша макар и близо все още не изпълнява критериите за членство Според Витолд Орловски, старши анализатор към PriceWaterhouseCoopers, един от главните проблеми на еврозоната е просто липсата на ясни правила, които биха попречили на някои от страните да злоупотребяват с това, че са част от еврозоната, за да трупат дългове.
Българският премиер Бойко Борисов неотдавна стигна до там, че посъветва страните от еврозоната, които са засегнати от кризата, да намалят заплатите и пенсиите си до равнищата в България, припомня изданието, цитирайки AFP.
"Нека страните да харчат толкова, колкото печелят. Никой няма да взима парите на данъкоплатците и да ги дава на тези, които не са дисциплинирани," добави Борисов.
Словакия, която се оплаква, че е прекалено бедна, за да плаща за грешките на по богатите страни в еврозоната, чиято членка е от 2009 година, почти блокира Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС).
Естония, която през януари стана първата бивша съветска република, присъединила се към еврозоната, одобри ЕФФС, но настоя другите страни от валутния съюз да приемат нейния твръдолинеен стил на фискална дисциплина. Според Орловски настоящата предпазливост към еврозоната в светилната на дълговите й проблеми не означава, че новите страни членки в ЕС са я отписали. "Все още сред икономистите има усещане, а вероятно и сред мнозинството политици в много страни, че тя (еврозоната) е правилният проект, посочва Орловски пред AFP.