Мартеницата от улицата няма магическа сила

"Мартеницата днес не е това, което се продава на улицата в 80 % от сергиите, не е шнурче, отрязано с ножица и може спокойно да се разплете", разказа Цветанка Абаджиева, една от седемте майсторки на мартеници, които и през тази година решиха да ни зарадват със своите уникални произведения и ги изложиха в Националния етнографски музей. "Мартеницата съгласно традицията на българския народ е пресукан бял и червен конец. Тя носи пожелание за здраве за една година", припомни тя. "В традиционната българска култура мартениците се правят от най-възрастната жена в семейството. Нейна е работата преди този празник да пресуче бял и червен конец, да сложи на ръчичките на децата, на всички в семейството и на малките домашни животни. Жените носят мартениците на гърдите, а мъжете ги слагат в пояса. Децата ги носят на ръчичките си, за да могат да се научат да правят добро. Древните култури смятат, че ръцете са символ на нашите дела. ", каза още Абаджиева. Според нея има нещо символично в това как и ние възрастните на 1 март нанизваме на ръцете си множество мартеници с надежда да се научим да правим добро. Едно време възрастната жена ги е правила само за семейството, тя не е правила за колеги и приятели и далечни роднини в Америка. Мартеницата е една хубава емоция и в дните преди 1 март, докато купуваме мартеници и няколко дни, докато ги раздаваме ние сме по-добри и по-лъчезарни, смята тя. По традиция всяка година мартеницата се сваля когато се види щъркел или цъфнало плодно дърво. Виргиния Здравкова окъпа София в холивудски блясък