Ликвидната криза в България се задълбочава

България все още не е започнала да излиза от икономическата криза, каза Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките (БАН) на пресконференция. Причината за подобно твърдение е, че икономиката продължава да се свива макар и по-бавно през Q2. Има обаче признаци за излизане от кризата и те са увеличаване на износа, раздвижване в сектора на преките чуждестранни инвестиции. От друга страна няма рязко увеличение на средствата от еврофондовете, връщането на ДДС от държавата към бизнеса продължава да се бави.
Трудовият пазар също не е преодолял кризата, като през есента се очаква увеличаване на безработицата, обобщи Искра Белева от Института за икономически изследвания. От БАН считат, че в момента в страната заетостта е на равнището от 2008 г., а безработицата – на нивото от 2007 г. Според БАН има два варианта в развитие на трудовия пазар. Ако през второто полугодие икономиката реализира ръст от 1-2%,  безработица ще се компенсира в края на 2011 г. При продължаваща рецесия тя ще се запази на равнище от около 10% по-дълго време, докато икономиката на страната не стигне ръст по-голям от 3-4%.
Според проф. Минасян все по-осезаема в страната е  ликвидна криза, която затруднява кредитирането. Има признаци, че ликвидната криза се задълбочава и един от признаците е ускореното търсене от страна на търговските банки на депозити. Търговските банки се стремят активно да използват резервите си в БНБ. „БНБ закъсня с охлаждането на кредитната ликвидност. Притесняващо е и секретното споразумение между МФ и БНБ”, каза професорът, цитиран от БГНЕС. Той попита и дали съществуват и други такива секретни документи и дали БНБ се влияе от внушенията на правителството. Според него през последните 20 месеца БНБ не е предприела никакви мерки за регулиране на кредитната активност. Той забелязва и че търговските банки се стремят да попълнят резервите си в БНБ към края на месеца и по-късно да изтеглят до една четвърт от тях. Чувства се необходимост от подобряване на научното обслужване на макроикономическата политика, коментира още той. Експертът изтъкна, че продължават да съществуват знайни и незнайни пробойни в държавния бюджет, от които изтичат средства незнайно къде. Минасян отчита и че по-голяма част от намалението на приходите в консолидирания държавен бюджет в БВП е вследствие на влошената събираемост на данъчните и неданъчните приходи. „Правителството все още не съумява да създаде условия за привличане на чуждестранен капитал, а икономическият растеж предполага по-високо парично обръщение”, пише той в своя анализ за полугодието. Предстоят ни плащания по външния дълг и трябва много внимателно да се пипа фискалния резерв, коментира още Минасян. Според него преследваната цел за влизането на България в ERM 2 има повече PR-ефект, отколкото е свързана с икономическа изгода. Той припомня, че Естония беше в чакалнята на еврозоната 7 години, а Полша, Чехия и Унгария все още избягват да говорят за включване към ERM 2.