EUR 1.9558
USD 1.8323
CHF 2.0113
GBP 2.2729
CNY 2.5284
you tube
mobile version

Летни маршрути - Крепостта Червен

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Летни маршрути - Крепостта Червен

mail13:00 | 05.08.2011прегледи 1114 коментарикоментари 0


Сия Йорданова

EconomyNews.bg ще представя в поредица по-малко популярни културно-исторически обекти в България. Ивелина Кючукова, главен мениджър на BALKANOVA Ltd., открои десет дестинации:
1. Земенски манастир - уникален с фреските си от X-XI в., останал встрани от туристическия поток.
2. Сборяново - там се срещат тракийска, средновековна и мюсюлманска цивилизации.
3. Римската гробница в Поморие
4. Църквите в Бобошево
5. Тракийската гробница в Мезек
6. Букелон в Родопите - крепостта, при която цар Калоян е разбил латините
7. Преображенския манастир край Велико Търново.
8. Крепостта Червен край Русе
9. Шуменска крепост
10. Римски останки в Кюстендил.

Средновековната крепост се намира на север от с. Червен, Русенска област, на 30 км южно от р. Дунав в района на Поломието. Подобно на повечето укрепени градове от ХІІ - ХІV в., градът е построен върху труднодостъпен, продълговат скален рид, обграден от р. Черни Лом. До него се стига по 235 каменни стъпала. Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век). Червен е наследник на ранновизантийска крепост от VІ век, но територията му е обитавана още през тракийската епоха. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г. и е завзет от византийската армия, предвождана от Михаил Глава Тарханиот по време на управлението на цар Ивайло (1278-1280). През втората половина на ХІV век територията му надхвърля 1 кв. км. и има добре откроена градоустройствена структура, включваща укрепен "вътрешен град" върху обширен скален рид в извивка на река Черни Лом и "външен град" в подножието на скалите и по околните хълмове. Градът има сложна, етапно изградена фортификационна система и е застроен плътно. През ХІV век израства като голям занаятчийски център с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. Възел е на пътища от река Дунав към вътрешността на страната, което го превръща в значимо търговско средище. Завзет е и е разрушен от османците през 1388 г. В пределите на Османската империя запазва административните си функции, но постепенно запада.
Първите разкопки са от 1910/1911 г. (проф. Васил Златарски), а редовни разкопки се водят от 1961 г. Разкрити са: голям феодален замък, крепостни стени, два подземни добре съхранени водоснабдителни прохода, 13 църкви, обществено-административни сгради, жилища, работилници, улици. Напълно запазена е триетажна крепостна кула от ХІV век. Археологически находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Сред тях се открояват няколко големи монетни съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, предмети от бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др. Обявен е за Национален археологически резерват през 1965 г.

С кола

Червен е на 30-тина километра от Русе, който пък отстои на на 320 км от София и на 203 км от Варна. До Червен се стига за около 40 минути.

С автобус
Русенската автогара се намира в южната част на града в непосредствена близост до ЖП гарата, което е преимущество в транпортната мрежа. Автогарата представлява цялостен и модерен транспортен комплекс. За лесното ориентиране в автогарата, на всеки от деветте сектора за чакащите има табло с информация. Директни автобуси по направление София-Русе има от 6.15 ч. до 22.00 ч. Допълнително могат да бъдат използвани преминаващите през Русе автобуси до Силистра и Шумен.

ЖП
До Русе може да се стигне и с влак- разписанието може да се види на http://bdz.bg.

Снимки: Уикипедия и visitbulgaria.net
 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg