Къси серии ексклузивни вина доминират на пазара

Производителите се появяват на пазара с къси серии ексклузивни вина, изключителни по своето качество. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара по повод провеждането на Националната изложба за лозарство и винарство „Винария 2011” от 23 до 26 февруари в Международния панаир – Пловдив. По думите на Моллов – предлагането на изискани вина е политика на малки изби, които имат шанс да се появят на пазара с ексклузивни вина, изключителни по своето качество, къси серия вина.
„Същото нещо, благодарение на конкуренцията, правят и големите фирми. Големите фирми въведоха такива линии, на които произвеждат къси серии вина с изключително качество. Тази тенденция се наблюдава в последните години и на международния пазар – търсене на малки обеми, но с много по-високо качество. Също така има тенденция за износ на вина, задържане на едни количества от едно по-ниско качество вино, но което струва по-малко. Има място и за подобен тип вина, които ние наричаме трапезни. Те не са с лошо качество, просто са с по-ниски аналогични характеристики. Тенденцията, която се наблюдава и на вътрешния пазар, е към появата на купажирани вина, нечисто сортови вина, купажирани с модерни сортове, благодарение на това, че в последните години беше направено не малко насаждения в България. Появиха се нови сортове, които допреди 5-6 години не бяха познати въобще на българския пазар като Каберне Фран, които дават едни нови атрактивни вкусови качества на вината”, обясни Моллов.
Той отбеляза, че площите, на които активно се отглежда грозде за производство на вино в България, намаляват доста съществено в последните години. „Все повече се появява ефектът на използване на собствени лозя във връзка с производството на качествени и търсенето висококачествени вина. Няма как те да се получат от случайно произведено грозде, на което не се знае добре произхода или е от случайни производители, които не са били познати на един винопроизводител. Т.е. сработва ефектът, че всеки винопроизводител да търси трайни и дългосрочни контакти с гроздопроизводители, чието производство добре познава, или е създал собствени насаждения, където може да отглежда сортове, които са атрактивни или нови за българския пазар”, смята председателят на Лозаро-винарската камара.
Според мнението на Моллов, въпреки, че по официалните данни намалението на площите е с 50%, спадът не е толкова съществен.
Има един важен фактор в България, който не се отчита винаги. Той е свързан с факта, че много от площите се водят лозя и на тях има лозя, но те не плододават. Точно как е направен анализът, не съм запознат с методиката и не мога да коментирам. 50% намаление на площите в последните 4-5-6 години изглежда повече от реалното. Може би, съвсем реалистично е намаление от 20-25% като се има предвид, че обемите, които се изнасят, са намалени с такъв процент”, коментира Моллов. Той уточни, че в българските изби има количества винорезерви, които позволяват при нулева реколта в дадена година, да не се получи сътресение на пазара.
„Тенденциите в последните години показват едно задържане на ниски нива на износа в европейските страни, доколкото това се нарича износ, защото сме членове на ЕС. Най-големият пазар остава Полша със 17-18 % износ. Основните количества се изнасят на изток към Русия преди всичко. Изнасяме малки количества в други атрактивни страни – арабския, азиатския пазар, Виетнам, Китай. Но това са едни символични количества по отношение на възможностите на България. Това се отразява на площите, които се обработват и на количествата грозде, които се произвеждат”, допълни Пламен Моллов.