АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Хърватия приключи успешно преминаването към еврото. 14-дневният период на двойно обращение (когато могат да се използват както куната, така и еврото) приключи на 14 януари. Плащанията вече не могат да се извършват в куни.
В последния доклад на консултантската компания Grant Thornton се посочва, че около 54% от шефовете на средните и големите компании биха искали Полша да замени злотата с европейската валута. Сред тях 54% са за приемането на еврото, 33% искат злотата да остане, а 13% нямат еднозначно мнение по темата.
Инвестиционна програма на БНБ за 2023 година е за над 97,4 млн. лева, от които близо 52,7 млн. лева за са за въвеждане на еврото. Инвестиционна програма на Централната банка за тази година е планира с бюджет 29,4 млн. лева, от които ще се изхарчат 22,6 млн. лева.
Голям дял (51 %) от плащанията в брой в магазините вече са направени в евро още на 5 януари. По-голямата част от трансакциите (93 %) са довели до това, че потребителите получават ресто само в евро. 35 % от анкетираните хърватски граждани заявяват, че вече носят само евробанкноти, а 36 % заявяват, че носят само евромонети.
Банките, финансовата агенция и хърватските пощи ще обменят куни срещу евро без такси през цялата 2023 г., като гражданите ще могат да обменят до 100 куни в банкноти или монети при една трансакция.
По данни на БНЕБ общото изтъргувано количество електрическа енергия на сегмент „В рамките на деня“ е 1 187 795,45 МWh, което е с 3,5 пъти повече от периода преди пазарните обединения.
За проектиране на нови емисии монети през 2023 г. са предвидени 140 хил. лв., които са с 57,3 на сто повече от утвърдените средства за 2022 г., като 41 хил. лв. от тях са планирани средства във връзка с подготовката за въвеждането на еврото (за изработване на проекти за дизайн за националната страна на евромонетите).
Таванът няма да се прилага за извънборсови сделки (където участниците търгуват директно между две страни, без да са листвани на борса), борси ден напред и борси в рамките на деня.
Одобрението сред гражданите за членството на България в еврозота е близо 33 на сто, а сред бизнеса - над 64 на сто. В обществото са налице притеснения от присъединяване на страната към еврозоната, нагласите сред бизнеса са много по-позитивни, показва проучване.
Поскъпване на живота с по-малко от 1 процент и увеличение на доходите прогнозират експерти като следствия от въвеждането на еврото у нас. От Икономическия и социален съвет настояват за мащабна информационна кампания, която възможно най-скоро да отговори на въпросите и страховете на българите от преминаването към единната европейска валута.