КТБ - фалит & изплащане на депозити

обновявана/

Народното събрание трябва да приеме законодателни промени, които да осигурят незабавното изплащане на гарантираните депозити при условията, определени в правото на ЕС. Това решиха депутатите след цял ден дебати по доклада на БНБ за КТБ и ТБ "Виктория".
Министерският съвет съвместно с БНБ и КФН да подготви и внесе в Народното събрание промени на законите в областта на банковото дело - законите за БНБ, за кредитните институции и за гарантиране на влоговете, решиха още народните представители. С цел по-ефективна защита на вложителите парламентът препоръчва на БНБ да сключи договор с международно юридическо лице за проследяване на акционерите и администраторите на КТБ и свързаните с тях лица.
Със 151 гласа "за" и 7 въздържали се отпадна точката от проекта за решение, според която до 6 ноември Народното събрание трябваше да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предложи действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина. Резерви срещу този текст изразиха "БСП лява България" и Реформаторският блок. В хода на дискусията от ГЕРБ преосмислиха позицията си и се обявиха за оттегляне на тази точка от решението.
Не беше прието алтернативното предложение на "БСП лява България" - Народното събрание да приеме за сведение доклада на БНБ, като изрази неодобрение на действията на УС на БНБ по надзора на КТБ.
Управителят на БНБ Иван Искров посочи, че Централната банка няма разследващи функции, нито функции да възлага проследяване. Затова той предложи вместо на БНБ, да се препоръча на синдика да
сключи договор с международно юридическо лице за проследяване на акционерите и администраторите на КТБ и свързаните с тях лица.
Служебният министър на финансите Румен Порожанов очаква дела срещу държавата във връзка с КТБ. По думите му заверка на одита на банката ще помогне на държавата в бъдеще по делата. Той
предложи през идната седмица на закрито заседание на временната бюджетна комисия да бъдат обсъдени ефектите, които се очакват в бъдеще.
Парламентът обсъждаше  доклада на Временната комисия по бюджет и финанси относно действията на Българската народна банка свързани с "Корпоративна търговска банка" и Банка "Виктория" в продължение на часове.

Какво се случи по време на дискусиите?

Парламентарните прения бяха доминирани от съобщение за оферта за оздравяване на Корпоративна търговска банка, подадена късно снощи в БНБ и Министерството на финансите. Тя е от новосформирания консорциум от австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд и "Джемкорп". Офертата е за 2,3 млрд. лева. Това е около половината от нужния капитал за спасяване на банката. През цялото време инвеститорите са настоявали за държавна помощ. Все още няма позиция на ведомството дали може да окаже такава помощ и по какъв начин. Очаква се днес да излязат окончателните финансови отчети на групата около КТБ. По закон, ако те доказват отрицателен капитал, БНБ трябва да отнеме лиценза в рамките на 5 дни.

Очаква се позицията на държавата по офертата да бъде обсъдена по-късно през деня. За да влезе консорциумът в банката, трябва да бъдат предоставени гаранции за сумата, която може да осигури, за да капитализира банката. Трябва да бъде разгледан и конкретен план за преструктурирането ѝ.

От друга страна, държавата трябва да оцени ефектите при двата възможни сценария – оздравяване или фалит на КТБ. При фалит това ще струва като пряк ефект изплащането на гарантираните депозити, заради което трябва да се финансира допълнително Фондът за гарантиране на влоговете с 1,7 млрд. лева. Възможно е това да стане с емисия държавни ценни книжа, сумата от която да бъде дадена на заем на фонда с по-висока доходност или самият фонд да емитира облигации, но за това са необходими законодателни промени. Косвеният ефект от фалит все още не е оценен. Ако държавата реши да подпомогне спасяването на Корпоративна търговска банка и да попълни 50% от капитала, това ще струва средно около 2 млрд. лева, при положение че инвеститорите осигурят останалата сума. Все още не са ясни механизмите, по които това може да стане, за да няма противоречие с европейските правила и валутния борд.
Според офертата на консорциума, публикувана от БГНЕС, се предвижда консорциумът и българското правителство да създадат компания за придобиване (Bidco), която ще придобие всички нови акции, които бъдат издадени от банката. 50% от Bidco ще бъдат собственост на консорциума, а останалите 50% - на българското правителство. Крайният резултат трябва да бъде придобиването от Bidco на 100% от банката след рекапитализация. Ако описаните по-горе орязвания бъдат осъществени, те ще имат значително позитивно въздействие върху дефицита.

Какво още предлага офертата?

Консорциумът ще се стреми да ускори планираната рекапитализация на банката, като договори набирането на средства чрез акционерно дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ). Бромак и свързаните с Бромак страни трябва да прехвърли всичките активи, които държи на ДСИЦ. Това прехвърляне на активи ще бъде използвано от ДСИЦ за набиране на капитал за рекапитализацията на банката чрез Bidco.

Консорциумът и българското правителство трябва да се договорят за новия ръководен екип на банката. Бившето ръководство на банката трябва да бъде заставено да участва във вътрешното разследване в рамките на възстановяването на неизплатените кредити на банката.

За да се гарантира успешна реорганизация, капиталът, предоставен на банката от страните, може да бъде по-голям от необходимото за повторното й отваряне. 6 месеца след отварянето на банката акционерите на Bidco трябва да решат дали прехвърлените към банката средства са били повече от необходимите и ако това е така, тези излишни средства трябва да бъдат върнати от банката на Bidco. Страните ще сътрудничат за гарантирането, че подобен механизъм е структуриран в съответствие с регулациите на ЕС.

Какво каза Иван Искров пред парламента днес?

Предложението, направено от консорциум от Оманския фонд, ЕПИК и Джемкорп, за спасяване на КТБ ще ангажира повече публични средства, отколкото ако се спазва българското законодателство и
се премине към обявяване на банката в несъстоятелност. Това заяви от трибуната на Народното събрание гуверньорът на БНБ Иван Искров.
Искров каза, че заедно с полученото писмо в БНБ е имало изрично настояване от вносителите му, то да бъде запазено конфиденциално и благодари на председателя на временната бюджетна комисия Менда Стоянова, че е предложила той да запознае парламента с предложенията в него.
Не поставяме под съмнение Държавния фонд на султаната на Оман, но ЕПИК и Джемкорп не са проучвани от нас и не знаем кой е крайният собственик на техния капитал, отбеляза Искров. Това
означава по думите му, че на БНБ ще й трябва време да провери тези дружества, защото те не могат да се запишат като акционери в банката, без да е сигурно, че отговарят на разпоредбите на ЗКИ. В писмото се иска предоставяне на държавна помощ от 2,3 млрд. лв. за увеличаване на капитала на банката и се предлага създаване на дружество между консорциума и правителството в съотношение 50 на 50, съобщи още Искров. Той каза, че предложението предвижда инвеститорите да получат активи от
"Бромак" и да участват с тях, докато участието на държавата да е кеш. Иска се и ограничаването на получаването на достъп до депозитите, докато не се реализира оздравяването на банката, съобщи още Искров и добави, че наистина няма никакъв смисъл да се оздравява банка, ако веднага ще се изплатят депозитите й. По мнение на гуверньора всяко по-нататъшно отлагане на решението за КТБ създава само възможност за продължаващи цесии и прехващания, с което ще бъде ощетен Фондът за гарантиране на
влоговете в банките като първостепенен кредитор. От датата на обявяване в несъстоятелност вече не могат да се правят прехващания, уточни Искров по повод на депутатски изказвания.
Ние не можем повече да пазим в тайна тези предложения, защото хората вече четвърти месец си чакат парите, заяви Искров. Той допълни, че съгласно действащото европейско законодателство, което има върховенство, не е лесно и даже е почти невъзможно да бъде оздравявана банка с отрицателен капитал.

След всичко това ПГ на ГЕРБ реши да предложи трета точка от проекторешението на бюджетната комисия, която  гласи "Народното събрание в срок до 6 ноември да приеме изменение в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина" да отпадне.

Стоянова обясни защо се е стигнало до това решение. "Идеята на трета точка беше в кратки срокове да бъде изработена промяна, която да транспонира текстовете от директивата, чието наше задължение е да ги транспонираме до 31 декември, които досега не са транспонирани. Идеята беше да се транспонират веднага, за да могат евентуално да се използват за оздравяване на банката при подходяща оферта и желание на инвеститор", обясни тя. Изчетеното от Иван Искров предложение на Оманския фонд /по-горе/, обаче, беше наречено "нагло" от Стоянова. "То ясно показва, че намеренията на въпросния инвеститор не са сериозни. Те искат оздравяване на банката, но нямат достатъчно изисквания към себе си за оздравяването, докато имат такива към държавата. Ще призовем точката да се оттегли и да не се гласува в зала", уточни тя.

По-късно Менда Стоянова предложи служебното правителство да изготви процедура за промяна в Закона за гарантиране на влоговете, за да може 230 000 вложители с гарантирани депозити в КТБ да получат своите спестявания максимално бързо. ГЕРБ предлага всеки такъв вложител да има избор да посочи, в коя банка и в коя сметка да му бъдат преведени парите, като тази процедура трябва да стане с минимално ангажиране на вложителите.