Красен Станчев: Оставете ги да фалират

Оттук нататък ролята на кредитните агенции е да бъдат заместени от нещо друго. Най-доброто, от което могат да бъдат заместени, са класическото банкиране и класическата оценка на риска, която трябва да се прави от всички участници в пазара. Това заяви в интервю за БГНЕС икономическият експерт Красен Станчев.

"Оценките се правят от хора. Това не са божествени оценки. На рейтинговите агенции с гласни и негласни споразумения, с определени регламенти и закони, им беше даден много висок авторитет. В българското законодателство такъв авторитет е въведен на рейтинговите агенции като ограничение на инвестициите на частните пенсионни фондове. Там се изисква да има определено ниво на доверие в определени инструменти. Когато това нито се цитира като кредитен рейтинг, означава, че формулирането му става нещо като критерий за инвестиции", обясни той. На второ място тези кредитни агенции получава изключителна законова позиция и трето - "тогава, когато някой поеме част от риска, следващите на опашката на оценяващите, просто забравят сами да мислят". Всъщност по тази причина много дълго време се вярваше на дълговите инструменти на Lehman Brothers и на дълговите инструменти на Гърция. "Но и едните, и другите, бяха фалшиви като стабилност и възможност", категоричен бе той. Според Станчев, ще се появяват все повече кредитни агенции – Русия формира такава компания, има китайска кредитна агенция. Вероятно Централните банки ще започнат да оценяват валутите и дълговите инструменти на други страни. "На мене ми се струва, че ролята на кредитните агенции подлежи на размиване и това е здравословен процес", посочи експертът.

Красен Станчев обясни каква е причината за безпрецедентния спад на борсите. "Това, което се случи в САЩ, е спасяване на частни кредитори и частни предприятия – преди всичко автомобилната индустрия и преди това банките със 720 млрд. Това увеличи дълга на САЩ и след това дойде президентът Барак Обама с 2 трилиона предполагаеми разходи по неговите програми и други увеличения на разходите на правителството", обясни икономистът. Според него, тази политика е социалистическа и не отчита опитите от предишните кризи. Естествено, в САЩ, има управление на закона, т.е правителството не може да си позволи, тогава, когато дължи някому пари, да не плаща", добави той. В ЕС и специално в Еврозоната се води подобна политика. "Вместо да се оставят онези, които са стигнали до дългова криза, да фалират, както това се случи с България 1989-1990 година, те започват да бъдат спасявани от някаква солидарност. Тази солидарност по отношение на Гърция е 357 млрд. евро, но тогава, когато, след Гърция се нареди друг на опашка, например Италия - тя само тази година се нуждае от 330 млрд. евро. След това идва Испания, която тази година се нуждае от 224 млрд. евро", обясни Красен Станчев. Той смята, че единственото правилно решение, е било да се оставят частните кредитори да претърпят загубите си или да се предоговорят с длъжниците за преструктуриране на дълга. Вместо това обаче от 2009-та година Европейската централна банка започна да изкупува гръцки дълг и в момента от 357 млрд. евро, тя държи 250 млрд.евро. И от една страна ЕЦБ спасява частни банки в Германия и във Франция, които са финансирали Гърция и не само нея, а от друга – става кредитор от последна инстанция на тези страни. Всъщност вече не може да се предоговаря преструктурирането или фалита на тези страни. "Съответно нещата трябва да бъдат прехвърлени на нечия друга отговорност. Единствената възможна такава организация е ЕК, ЕС, или т.нар. Екофин – съвещанието на финансовите министри. Те се превръщат в организацията, която сега ще спасява от солидарност Гърция, Италия, Португалия, Испания, Ирландия и последният не се знае кога ще затвори вратата", коментира експертът. Той очаква това да доведе до нарастване на инфлацията, нестабилност на цените, по-малко инвестиции. "Това, което е ясно, е, че се увеличава неопределеността. Аз лично не виждам големи основания за тревога, специално за България. България стои много добре по отношение на всички останали европейски страни", увери Станчев. Прогнозата му за ситуацията у нас е свързана със запазването на относителна стабилност. Вероятно, ако има втори спад, той няма да бъде с размерите на спада от 2008-ма година. Красен Станчев очаква дори малък ръст на БВП. Това обаче ще бъде косвен ефект във връзка с обезценяването на еврото и общите проблеми в ЕС. По думите му, стремежът към Еврозоната, е добра политика, поради едно просто обстоятелство – могат да се поставят политически условия, защото и решението е политическо. "След като България, по някакъв начин, е приела да влезе в Еврозоната и съответно приема да спасява страни, които са се държали лошо, то е възможно да се поставят някакви изисквания. От друга страна, левът е вързан към еврото и практически, еврото е местната валута", подчерта икономистът. По негово мнение, България трябва да изчака с членството в Еврозоната.

Доларът и еврото, според него, ще се запазят като основни валути, макар и не в такъв обем. Следващата валута – швейцарският франк, започна да поскъпва в средата на миналата седмица и продължава. "Ще има доста голямо преструктуриране не само на резервните валути, но и известно преструктуриране на икономическото и политическото влияние в света", допълни Станчев. Ясно е, че златото все повече се предпочита за замяна на резервните валути.