Корупцията още проблем №1 на съда

Утвърждаването независимостта на съдебната власт трябва да върви успоредно с налагането и спазването на професионалните стандарти, сочи проучване на агенция Алфа Рисърч*. Полиция, следствие, прокуратура и съд са все още сред институциите с най-нисък кредит на обществено доверие.

Като основни причини за негативното отношение се открояват корупцията (60,3%), оказвания политически натиск на различни нива (40,8%) и неуспехът по т.нар. „обществено значими дела“. Гражданите идентифицират тромавите и бюрократични процедури (30,6%), като третият ключов проблем пред съда. Същевременно, за прокуратурата това е ниската степен на прозрачност, а за полицията - некомпетентността и слабата професионална експертиза.

Сред клиентите на тези съдилища доминира усещането, че гражданите и бизнеса биват обслужвани по-внимателно (79%) и бързо (72%) от страна на съдебните служители. По-бързото и качествено обслужване се допълва от констатациите за улеснени процедури, както по отношение издаването на свидетелство за съдимост, съдебна регистрация, актуално състояние и пр. (70%), така и по отношение на достъпа до информация по текущи дела (55,4%). Съдилищата, обаче, изостават по отношение на целите за подобряване достъпа до правосъдие.
Извършената от съдилищата реорганизация и подобрение на системата за управление и контрол на делата има осезаемо положителен ефект: докато през 2010г. 27,2% от анкетираните заявяват, че делата на първа инстанция са приключвали в рамките на три месеца, то за 2012г. това са вече 46,1%. Сериозно подобрение се наблюдава и по отношение продължителността на съдебните процеси на втора инстанция, като 50% от хората заявяват, че делата им са приключили в рамките на три месеца (при 41,7% през 2010г.).
Въпреки тези позитивни констатации, напредъкът на съдилищата-модели бива обезценен от нарасналия политически и икономически натиск върху работата на съдебната система като цяло. Докато през 2010г., 70% от анкетираните клиенти са считали, че българският съд би се подал на политически натиск, то през 2012г. подобно мнение споделят 81% от респондентите. Идентични тенденции се наблюдават и по отношение на натиска от страна на икономически групи и фирми, или отделни престъпници. Самите съдии категорично отхвърлят възможността съда да се подаде на натиск. Те са по-склонни да не приемат за вероятно евентуално отстъпление при политическо вмешателство или пред натиск на финансови групировки или фирми.

Според съдиите най-съществен напредък се наблюдава по отношение на по-добрия публичен достъп до информация по текущи дела (89,8%), по-бързото и ефективно обслужване на гражданите (87,8%), както и в по-бързото и ефективно приключване на дела (79,6%). Мнението на клиентите съвпада с това на съдиите що се отнася до по-бързото производство на първа и втора инстанция. То обаче се различава съществено в оценките за публичния достъп до информация и тези отнасящи се до прозрачността и откритостта в работата на съда. Едва всеки втори интервюиран клиент (между 38,4% и 55%) вижда подобрение в последните два индикатора, докато почти 90% от съдиите са на мнение, че съдилищата са подобрили откритостта и прозрачността в работата си.
В сравнителна перспектива, съдиите и клиентите на съдилищата-модели констатират еднакъв напредък в подобряването на процедурите, както за завеждането на иск или дело (между 36% и 40% за двете групи), така и за издаване на свидетелство за съдимост, съдебна регистрация, актуално състояние и др. (между 67% и 70% за двете групи).

*Части от окончателния доклад на социологическа агенция „Алфа Рисърч“ за ефекта от изпълнението на проект „Усъвършенстване на работните процеси в съда”, финансиран от фондация „Америка за България” и осъществяван от сдружение „Програма за развитие на съдебната система“. Анализът се базира на количествени и качествени изследвания, осъществени в периода май-юни 2012г. сред широката общественост, страни по дела, адвокати и съдии.