Колко пари ще получим от Брюксел?

Министър-председателят Бойко Борисов представи виждането на България за Многогодишната финансова рамка на проведените в Брюксел двустранни консултации, които предшестват днешния дебат на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки за бъдещия бюджет на Европейския съюз, съобщи пресцентърът на Министерски съвет.

„Конфликтите са огромни между отделните държави – едните искат големи съкращения, другите – големи плащания“, коментира премиерът след срещата си с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Министърът на външните работи Николай Младенов, който е част от българската делегация за специалния Европейски съвет, посочи, че целта на страната ни е да се постигне съгласие по бюджета на ЕС, защото липсата му ще има пряк ефект и върху България. „Най-лоша би била невъзможността да се прави многогодишно планиране на големите проекти, които за нас са много важни, защото над 65% от инвестициите в страната ни идват по линия на кохезионните фондове на ЕС“, каза Младенов.
Той обобщи българските приоритети в преговорите - запазване на размера на кохезионните фондове, осигуряване на достатъчно средства за закриване на 1-4 реактори на АЕЦ „Козлодуй“ и защита на преките плащания към земеделските производители. Резерви могат да се намерят в оптимизиране на разходите за европейската администрация и в разсрочване на изпълнението на някои от големите европейски проекти. По думите на министъра на външните работи е необходимо да се преразгледа интензитетът на помощта спрямо различните региони, така че съкращенията да не се правят за сметка на страните с най-нисък БВП, които реално имат нужда от по-голяма подкрепа за излизане от кризата.
Премиерът Бойко Борисов посочи, че страната ни започва от лоши стартови позиции преговорите, тъй като през последните 20 години българският БВП е бил много нисък, а на неговата база се определят получаваните пари. Допълнителен отрицателен фактор са и спрените при предишното правителство еврофондове, чието усвояване на нивото на останалите държави започна едва при този кабинет. Министър-председателят все пак изрази надежда, че страната ни ще получи повече средства през новия период, тъй като е отчетено, че тя е сред най-дисциплинираните финансово държави и че влага полученото от фондовете само в проекти, които ще подобрят състоянието в цяла Европа - основните транспортни коридори, железопътният транспорт, екологията, конкурентоспособността и земеделието.
„Нашата позиция е изключително добре обоснована и съм сигурен, че ние ще бъдем една от малкото страни в рамките на тази криза без съкращения по отношение на средствата си по кохезионна политика“, каза министър Младенов.
Повече пари за спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй" са предвидени в новия проект на 7-годишен европейски бюджет, представен от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпoй, съобщи БНР. България настояваше за 450 млн. евро. Преди седмица Ромпoй предложи само 185 млн. евро компенсации за четирите спрени реактора, но след разговори с българската делегация е увеличил тази сума на 260 млн. евро. Те трябва да бъдат изплатени на страната ни до 2020 година.
Почти двойно спрямо по-ранния проект са увеличени и компенсациите за другите закрити ядрени мощности в Европа - в словашката “Бохунице”, за която са заложени 200 милиона, и литовската Игналина, за която Ромпoй предлага 400 млн. евро.