АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Според изчисленията на Николай Василев дефицитът ще достигне 8% и ще трябва да забравим за еврозоната за поколения напред, а децата ни ще плащат дългове. По думите му, с готвения бюджет правителството „ще раздава пари на калпак, но не с чували, а със самосвали“, а приходите не могат да покрият разходите.
Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са 491 млн. лв., или с 280 млн. лв. (36,3 на сто) по-малко от отчетените към 30 ноември 2020 г.
Правителствени заеми са отговорни за над половината от увеличението в размер от 28 трилиона долара, но и частните дългове между нефинансови институции и домакинства са ударили нови висоти. Развитите страни и Китай са взели 90 процента от новия дълг, като са се възползвали от ниските лихви.
Буферът подкрепя устойчивото функциониране в случай на вътрешен или външен шок, допринасящ към остротата на тези ограничения. Текущото ниво на буфера за системен риск е един от факторите, които позволяват на банките да посрещнат периода на пандемията от Covid-19 със силна капиталова позиция.
През октомври активите на банковата система нарастват с 931 млн. лв. (0,7 на сто) до 133,6 млрд. лв. На месечна база в структурата на баланса се повишава размерът на кредитите и авансите и делът им достига 63,5 на сто.
Ръст е регистриран и при банковите депозити. За трите месеца от юли до септември те са се увеличили с 3,9 млрд. лв. до 113,3 млрд. лв. Растежът идва основно от спестявания направени от нефинансовите компании /2,4 млрд. лв/ и домакинствата /665 млн. лв./, показват данните на БНБ.
Нараства рискът при хората на възраст между 40 и 50 г. Жителите на големите градове по-съвестно обслужват кредитите си спрямо хората от малките населени места.
В края на юни делът на петте най-големи банки в активите на банковата система достига 66,6 на сто (при 66,3 на сто към 30 юни 2020 г.).
Това е с 390 млн. лв.(55,6 на сто) повече спрямо отчетената за същото деветмесечие на 2020 г. Към 30 септември 2021 г. активите на банковата система възлизат на 132,7 млрд. лв., като спрямо края на юни се наблюдава увеличение с 4,2 млрд. лв. (3,3 на сто).
ЕК цели повишената устойчивост да не бъде за сметка на значително повишени капиталови изисквания. Предложението съхранява конкурентоспособността на банковия сектор в ЕС, като допълнително намалява разходите за спазване на нормативните изисквания.