КНСБ: 2 хил. лв. за нормален живот

С нови 3,3% нараснаха необходимите средства за нормално съществуване в страната през първото тримесечие на 2011 г., след регистрирания ръст в края на миналата година от 6,4%. Това показват данните на Института за социални изследвания на КНСБ за издръжката на живот през месец март.

В стойностно изражение сумата достигна до 528,14 лева, което означава, че 4-членно домакинство от двама възрастни и две деца трябва да притежава 2 112 лева, за да си плаща сметките, да се храни, облича и почива спрямо нормалните български стандарти. Темпът на нарастване на издръжката на живот е с 8,0% спрямо същия период на миналата година, а в стойностно изражение за едногодишен период увеличението е със 156 лева за 4-членно домакинство. Основните фактори, които повлияха върху нарастването на издръжката на живота през март 2011 година са акцизите върху горивата и цигарите, поскъпването на храните в световен мащаб, което се отрази у нас, както и увеличението на питейната вода и услугите.

От началото на година се наблюдава непрекъснато покачване на цените на основни хранителни стоки. Поскъпването при основните храни, напитки и тютюневи изделия за първото тримесечие е 5,6%. В годишен план ръстът е от 11,5%, който е своеобразен рекорд и излиза извън обичайните параметри през последните три години. При хляба и зърнените храни поскъпването е с 8,5, цените на хляба скачат с 10.1%, тестените изделия със 7,7%, а пшеничното брашно с 6,3%. Млякото и млечните продукти поскъпват с 4,8%, а на годишна база с 15,6% - сиренето и кашкавала със 7%. При "Месото и месните продукти" е регистрирано поскъпване с 1,5%. Обичайно за нашата действителност пред великденските празници поскъпва агнешко месо с 15,6%, докато при останалите разновидности месо покачването е умерено средно с около 1,2%. Скок на цените се наблюдава и при яйцата с 14,3%, при козунак с 9,7%.

При нехранителните стоки и услуги средното поскъпване за тримесечието е с 1,2%, а на годишна база – с 4,8%. В групата "Транспорт и съобщения" се отчита ръст от 2,3%, но той основно се формира от ръста на транспорта с 2,6%, а на годишна база с 8,3%. "Автомобилните бензини, моторни и смазочни материали" бележат нов ценови скок от средно 3,6% за тримесечието, като само при бензина е с 5,8%, а при дизеловото гориво с 6,9%. Дизеловото гориво надхвърли с над 20,7% ценовото си равнище за едногодишен период, а бензинът с 14,6%. Тази трайна тенденция доведе до нови цени на транспортни услуги, в междуселищния автобусен транспорт – с 4,5%, вътрешно - селищният с 1,4%.

Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизненоважни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 199,14 лева на 1 лице, което показва ръст с 4,0% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база със 7,0%. Данните показват, че нарастват цените на жизненоважни стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства.

Доходите на домакинствата по данни на НСИ през 2010 година бележат намаление с 1,4% спрямо предходната година. Средномесечният общ доход на лице от домакинство (318 лева) представлява 60,2% от необходимите средства за издръжка на живота. Работната заплата продължава да бъде основен източник на доходи, като формира 50,9% от общия доход на домакинствата, но в сравнение с 2009 година делът й е намалява с 1.3 процентни пункта. Средната заплата за страната през 2010 година е 647 лева, което означава номинален ръст от 6,2% и реално покачване с 3,8%. Нарастването на средната заплата е благодарение преди всичко на последователно и трайно свиване на заетостта. Средносписъчният брой на наетите лица през 2010 година е сериозно редуциран спрямо 2009 година - общо за страната намалението е с 12,3%, което означава около 300 хил. работници и служители. В бизнеса се задържат финансови резерви, които могат да бъдат насочени в по-голяма или по-малка степен за нарастване на средствата за фонд работна заплата.

Друг важен проблем, който все още остава нерешен е по отношение "замразяването" на минималната работна заплата (РЗ) и задържана на средната работна заплата (СРЗ) на нископлатените наети лица. Минималната РЗ през 2010 г. е едва 37.1% от СРЗ за страната. България продължи да заема последно място в ЕС по размер на минималната работна заплата. В стойностно изражение, това означава, че ако през 2009 година с месечен размер на МРЗ могат да се закупят 205 кг. хляб "Добруджа", през 2011 година са вече 155 кг., налице е намаление с 50 кг. Значително намаление на покупателната способност на МРЗ се наблюдава и при други основни хранителни продукти, което свидетелства за принудително ограничаване на потреблението в количествен и структурен разрез.

Тези данни са аргумент, че е необходимо незабавно повишаване на месечната работна заплата за страната. Всяко нейно увеличение би гарантирало не само социален ефект, но и икономически. Покачването на минималната работна заплата би довело до увеличение и на близки по размер на нея отрасли, с което ще се осигури и по-голяма потребление и ще очертае възможност за по-голям ръст в икономиката.