Ключови изменения на митнически и регулаторни разпоредби

Изменения на редица митнически и регулаторни разпоредби на ЕС влизат в сила от 1 юли. 

Вносните мита за редица американски стоки отпадат съгласно търговското споразумение между ЕС и САЩ.

Документът, който предвижда промените в митническите отношения, беше официално приет от Европейският съвет на 25 юни и публикуван вчера в Официалния вестник на ЕС. Текстът е базиран на договореностите, постигнати на срещата между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и американския президент Доналд Тръмп на 27 юли 2025 година. 

Съгласно споразумението ЕС се ангажира да премахне вносните мита върху американските промишлени стоки и да предостави преференциален достъп на селскостопански продукти от САЩ до европейския пазар, ще бъде удължен и режимът за безмитен внос на някои морски дарове. Европейското законодателство съдържа редица защитни механизми, които дават възможност на ЕС да преустанови предоставените търговски облекчения, ако САЩ нарушат условията на търговското споразумение.

Предвижда се новият режим да остане в сила до 31 декември 2029 г. 

ЕС и САЩ имат най-големите двустранни търговски и инвестиционни отношения, равни на почти 30 на сто от световната търговия със стоки и услуги, и 43 на сто от световния БВП, отбеляза по-рано Съветът на ЕС. Търговията със стоки и услуги между ЕС и САЩ се е удвоила в последното десетилетие и надхвърля 1,7 трилиона евро през миналата година. През 2024 г. фирми от ЕС и САЩ са държали над 4,8 трилиона евро инвестиции на своите пазари.

Също от днес е в сила и мито от 3 евро на вид артикул в пратки на стойност до 150 евро, които влизат в Европейския съюз, предимно чрез електронна търговия. Реформата е част от усилията да се регулира секторът на дистанционните продажби и да се насочи поведението както на европейския потребител, така и на големите играчи в сектора - китайските платформи. 

Тази временна мярка е в отговор на факта, че досега такива пратки влизаха в ЕС без мита, създавайки нелоялна конкуренция за продавачите от ЕС, рискове за здравето и безопасността на потребителите, високи нива на измами и опасения за околната среда, посочи Съветът през декември 2025 г.

Реформата на режима за малките пратки започна през 2021 г., когато отпадна необлагаемият праг от 45 евро и платформите от трети страни започнаха да начисляват ДДС спрямо местната ставка в държавата на получателя (IOSS режим).

Следваща стъпка е въвеждането на такси за обработка на пратки с ниска стойност, които ще се прилагат най-късно от 1 ноември тази година. Европейската комисия ще бъде отговорна за определяне на размера им, като тези такси ще се добавят към въпросните 3 евро на тип артикул, а от средата на 2028 г. се очаква за пратките до 150 евро, предмет на дистанционни продажби, да бъде прилагано митото за внос от трети страни или ако е приложимо - съответното преференциално тарифно класиране, съобщи по-рано БТА.  

ЕС въвежда от днес и промени в режима на търговията със стомана съгласно нов регламент, определящ по-всеобхватен режим на митнически квоти, който замества системата за защитни мерки, действаща от 2019 г., с цел затягане на контрола върху вноса на пазара на стомана в ЕС. 

Със средно 47 процента се намалява безмитният внос на 26 категории стоманени изделия в ЕС в сравнение с квотите, предвидени в рамките на защитните мерки за стоманата, а митническата ставка за внос извън определената квота се увеличава от 25 процента на 50 процента. 

ЕС посочи като основание за това увеличение разликите в митническите режими в световната търговия и нарастващия риск от пренасочване на търговските потоци. 

Вносът от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия ще остане извън обхвата на системата.

Съгласно новата система общата квота за внос на стомана в ЕС е определена на 18,3 млн. тона. 

Новите правила на ЕС, които са в сила от днес, предвиждат и по-строга регулация за участниците на пазара на криптовалути, опериращи в ЕС.

Вече единствено лицензираните компании имат право да предлагат услуги с криптоактиви в рамките на Европейския съюз, съобщи Комисията за финансов надзор (КФН). Причина за това е края на преходния период съгласно Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), през който регистрираните във водения от КФН регистър лица имаха право да предоставят услуги за криптоактиви без лиценз.   

Потребителите могат да ползват услугите и на дружества, лицензирани в други държави членки на ЕС, които имат право да оперират в България след подадена нотификация до КФН, като Европейският орган по ценни книжа и пазари (ESMA) води регистър на всички доставчици на услуги за криптоактиви, лицензирани от компетентните органи на държавите членки.  

Клиентите на нелицензирани доставчици на услуги за криптоактивиимат възможност да прехвърлят криптоактивите си при лицензиран доставчик, да ги съхраняват в собствен портфейл или да закрият позициите си, посочи КФН. /БТА