Какво трябва да се промени в управлението на водите?

За спешна промяна на модела на управление на водите в България призова в интервю за БТА доц. д-р инж. Галя Бърдарска от Сдружение "Глобално партньорство по водите – България", тъй като България не е бедна на водни ресурси, за да има водни режими. Според данни на Евростат експлоатационният индекс на водите (WEI+) e 1,2 на сто за страната през 2022 г., което се потвърждава за липса на воден стрес и от последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за използваната вода за 2023 г., каза ученият.

Освен това тя напомни, че България е на трето място след САЩ и Япония по завирени обеми вода (язовири) на глава от населението. Но за разлика от други европейски страни водните ресурси у нас се управляват от шест министерства: на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на икономиката и индустрията, на земеделието и храните, на енергетиката и на здравеопазването, както и регулатора в лицето на КЕВР, които по думите ѝ трудно и бавно вземат решения за управление на водите.

Освен проблемната комуникация между тях, проблемен е индивидуалният им капацитет за управление на водните ресурси, отбеляза доц. д-р инж. Галя Бърдарска. "Към четири от министерствата съществуват държавни предприятия, които имат бизнес планове и преследват комерсиални интереси. На по-ниско равнище в управлението на водите отговорности имат четири басейнови дирекции, Изпълнителната агенция по околна среда, 15 РИОСВ, 28 регионалните здравни инспекции, 28 областни управи, 29 асоциации по ВиК и 265 общини. И според други експерти по водите такова институционално изобилие не само, че не помага, а често пречи на развитието на сектора", каза експертът. 

Тя изтъкна, че от досегашните дискусии мнението на експерти и политици е да се създаде единен орган за цялостно управление на водите в страната. 

Във връзка с климатичните промени още по-добре ще е да имаме Министерство на горите и водите, защото водният отток е в пряка връзка със състоянието на горите, посочи доц. д-р инж. Галя Бърдарска. 

България се нуждае и от постоянен Технически експертен съвет за приемане на проектите по ВиК, който беше закрит в МРРБ, допълни доц. Бърдарска. В състава му трябва да влизат ВиК инженери с доказан положителен опит. В момента, по думите й, ВиК отрасълът не се управлява от такива специалисти, а и не е изключение проучвания за ВиК дружества за европейско финансиране да се ръководят не от ВиК инженери, както и от специалисти с корпоративни интереси. 

Тя даде пример с регионалното прединвестиционно проучване (РПИП) за обособената територия на ВиК Бургас и посочи, че резултатът е бил видим – при поискано еврофинансиране за над 500 млн. лева са били одобрени само 140 млн. лева. Доц. Галя Бърдарска даде подобен пример и за Столична община за неодобрени ВиК инвестиции от ЕК на стойност около 200 млн. лв.

Според нея е необходима оптимизация не само на модела на управлението, но и на начина на финансиране и използваната експертност във ВиК отрасъла. Нужен е преглед на ефективността на ВиК асоциациите и Българския ВиК холдинг, както и бързо решаване на проблема с кадровия дефицит в отрасъла, защото, по думите на експерта, има ВиК дружества и Асоциации по ВиК, в които няма и един ВиК инженер.

Според експерта в България вече има достатъчно на брой утвърдени производители на качествени тръби с европейки сертификати и вече не е нужно, както за водопровода от яз. "Бели Искър" до Перник да се използват испански тръби. Бърдарска напомни, че този водопровод и досега няма Акт 16. Ако се оптимизира процесът и се въведе публично-частно партньорство във ВиК отрасъла и по-специално за изграждането на канализации и пречиствателните станции за отпадъчни води, проблемът с безводието в страна по-бързо ще се реши, смята доц. Бърдарска.

Водоснабдяването като стратегическа дейност според нея трябва да остане приоритет на държавата и на общините.  

Ако парите от националното и европейското финансиране отиват в правилната посока – за водоснабдяване, вместо за спортни зали, приюти за кучета, стрелбища и градинки, при това за проекти с реална, а не раздута цена и има системен контрол върху изпълнението им, за да не се правят ремонти на ремонтите, има реална перспектива за решаване на водната криза в страната, посочи експертът.

Битката за ВиК отрасъла на България 

Проблемите с водоснабдяването започват още от предприсъединителния период на България към ЕС, посочи доц. Галя Бърдарска. Тя напомни за изпусната тогава възможност за осигуряване на финансиране за водоснабдяването и подобряване на водопроводната ни мрежа, която е изградена от етернитови тръби, отдавна забранени в развитите европейски страни не само заради азбеста, но и защото са изключително крехки като материал - особено връзките между тръбите, причиняващи непрекъснати течове на вода. В този първи програмен период, още когато министерството на околната среда договаряше парите по ресорната оперативна програма, в частта за водите, не се предвидиха никакви средства за подмяна и изграждане на  водопроводни тръби и на питейни станции, отбеляза експертът и допълни, че всички средства са били предвидени само за канализация. Освен това, според доц. Бърдарска, периодите за изграждане на канализация са били много къси, а за поетите обещания да построим пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалент жители до 2010 г., а  между 2000 и 10 000 еквивалент жители - до 2014 г., още тогава е било ясно, че са неизпълними. Тя напомни, че в момента тече наказателна процедура срещу България заради неизпълнението на европейската директива за пречистване на градските отпадъчни води. И така, по думите на експерта, през първия програмен период, не само че България не предвижда средства за водоснабдителната мрежа по Оперативната програма за околната среда (ОПОС), но и не усвоява отпуснатите средства за канализация и пречиствателни станции за отпадъчни води, като европейските парите от ВиК отрасъла са пренасочени към друг сектор.

След експертен натиск върху Министерството на околната среда и водите започва подмяна на водопроводи, но само в участъците, където се изгражда канализация, което по думите на експерта също не е правилен подход и е довело до увеличаване на авариите и загубата на вода.

След като беше отчетен и този грешен подход, в следващ програмен период започва изграждането на водопроводи от началото до края им, посочи доц. Бърдарска. Тя обаче изтъкна, че процентът, който се отделя от евросредствата за изграждане на водопроводи спрямо общата сума за ВиК обекти, е много по-малък спрямо този за канализации и пречиствателни станции за отпадъчни води.

Сред посочените от експерта примери в подкрепа на твърдението е изпълняваният в момента РПИП за обособената територия на ВиК Плевен, в който са предвидени смяна на  вътрешната водопроводна мрежа на град Плевен, изграждането на регулатори за налягане и друго оборудване за мониторинг към тези водопроводи, както и на 6 нови помпени станции и реконструкция на 12 резервоара, с което ще се намалят само с три процента загубите на вода според РПИП-а. По думите й този разход от 13 959 677,74 лв. без ДДС е много малък спрямо общата сума -  137 927 873 лева без ДДС, която е отделена за тази територия. Същевременно не са предвидени никакви средства за реконструкция на довеждащия водопровод от водоснабдителна система "Черни Осъм" до Плевен и изграждането на нови дълбоки сондажи на вододайна зона "Биволаре", посочени като мерки в приетия РПИП от МРРБ през 2023 г. А по думите на кмета на Троян Донка Михайлова водопроводът на водоснабдителна система "Черни Осъм", който е за Ловеч, Троян и Плевен, е като "швейцарско сирене", като в с. Орешак той минава на 2 метра от къща, която наводнява постоянно, коментира експертът.

Проблемите с  националното финансиране

Идентични са и проблемите с финансирането на ВиК мрежата с пари от националния бюджет, където според експерта не е направено приоритизиране на най-нуждаещите се селища, а фокусът е върху това, коя община е с готов проект независимо за какво. 

Тя отново даде пример с Плевен и изтъкна, че в общинския бюджет не са предвидени средства за подмяна на водопроводната мрежа, но ще се строи спортна зала за близо 35 млн. лева. Докато кметовете не дадат приоритет на водоснабдяването, нещата няма да се оправят, беше категорична доц. Бърдарска. 

Експертът се спря и върху проблемите с водата по Южното Черноморие. Преди години, по думите на доц. Бърдарска, предизборно министър на околната среда и водите обявява, че в яз. "Камчия" има само 30 млн. куб. метра вода, а в сайта на същото министерството е посочено, че водният обем  на язовира е 105 млн. куб. метра. Експертът отбеляза, че водите на този язовир могат да се пречистват и от санитарния му обем, защото има двустъпална пречиствателна станция "Камчия" с подаване на подходящи реагенти. По думите й става дума за фалшификация на информация с цел източване на пари и илюстрира твърдението си с поисканите тогава 60 милиона лева за реконструкция на малките язовири за напояване "Ахелой" и "Порой", които все още са без изградени санитарно-охранители зони и с качество на водата, което изисква много сериозно пречистване. Същевременно тепърва ще се търсят средства за изграждането на довеждащ водопровод и помпена станция от Девненските извори, чийто голям капацитет от 3000 литра в секунда вода безпроблемно ще обезпечава изцяло град Варна през сушави периоди и ще отпадне водоснабдяването му от яз. "Камчия". Устойчивото решение е предвидените средства за двата нищожно малки язовира със силно замърсена вода да отидат за безспорно по-добрата алтернатива - чистите води от Девненските извори, смята доц. Бърдарска. 

Друг проблемен проект е този с неправилната експлоатация на пречиствателната станция за питейни води "Ясна поляна", и по-точно начина на използване на високи дози хлор за отстраняване на съдържанието на манган във водите на язовира. В резултат се получава изнасяне на цимента от стоманобетонните конструкции на бързите пясъчни филтри  и поддържащите колони в резервоара за чиста вода под тях. Според доц. Бърдарска вместо да се дадат средства за етапна реконструкция на филтрите извън летния сезон и изграждане на нов резервоар за чиста вода, с бюджетни пари - около 22 млн. лв., се изгражда паралелна линия за пречистване чрез самопромиващи се филтри, скъп внос, с които обаче няма да се постигне желаното отстраняване на мангана от водата поради ниския слой пясък и изключително кратката водна промивка. Това е мнението и на работната група, назначена със заповед на тогавашния министър Андрей Цеков относно тази нова линия на пречистване, която най-странното е, че не отговаря и на заглавието на инвестиционния проект "Аварийна реконструкция на филтърно и помпено стъпало на ПСПВ Ясна поляна", в който проект няма и дума относно качеството на водата, коментира доц. Бърдарска. По този начин според нея проектантът на новата линия не поема гаранция за постигане на качество на пречистване на водата от яз. "Ясна поляна", съгласно Наредба №9. Очаква се тази линия да бъде пусната до края на месец юни.

На последно място, доц. Бърдарска обърна внимание на значимостта на яз. "Въча" за водоснабдяването на бързо развиващия се икономически град Пловдив и околните населени места, както и на селищата от Хасковска област с качествени проблеми на питейната вода. Поради тази причина МОСВ спира продължаването на разрешителните на съществуващи изградени обекти - къщи на платформи, в самия язовир "Въча", посочен като алтернативен питеен водоизточник от "Водоканалпроект" още през 80-те години на миналия век и залегнал в Регионалния генерален план за Пловдив и РПИПа за Хасковска област. Но съдът отменя решението на МОСВ, което е за съхранение на качеството на язовирната вода, коментира доц. Бърдарска. 

Доц. д-р инж. Галя Маринова Бърдарска се дипломира през 1973 г. като строителен инженер по ВиК във ВИАС, София. През 1987 г. придобива диплом за "Кандидат на техническите науки" по специалността "Технология на водата и пречистване" в ХТИ, София. Специализира пречистване на води във Франция и Швеция. През 1990 г. става доцент, а от 2011 г. е с пълна проектантска правоспособност по всички части на ВиК. Работи за кратко във "Водоканалпроект", а впоследствие в БАН (Институт по водни проблеми, Икономически институт, Института за изследване на климата, атмосферата и водите). Председател е на Сдружение "Глобално партньорство по водите- България". Депутат в 45-ото НС, както и съветник по ВиК на министрите в МРРБ Гроздан Караджов и Андрей Цеков.