Какво да се промени в оперативните програми?

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) до момента не е потърсена от екипа на министър Томислав Дончев, за да даде препоръките си за договарянето на следващия програмен период 2014-2020 г. Това заявиха представителите на Асоциацията на специална пресконференция, по време на която представиха своето становище за досегашното изпълнение на оперативните програми, за проблемите и предизвикателствата, както и своите препоръки.
Слабости до момента
Отбелязано беше нецелесъобразното преструктуриране на средствата по оперативните програми, довело до ощетяване на бизнеса и структурите на гражданското общество и намалило ефикасността. Препоръката на ръководството на АИКБ при програмирането на период 2014-2020 г. e всяка оперативна програма да има квота за усвояване от страна на частните бенефициенти, която да не може да бъде нарушавана.
Според АИКБ най-голям ефект за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика и за генерирането на растеж и качествени работни места има насочването на средствата от фондовете на ЕС към създаването на базова инфраструктура и грантови схеми. Регламентът за държавна помощ „de minimis“ много затруднява и възпрепятства предприятията с капацитет за писане и изпълнение на проекти. През периода 2014-2020 г. следва да се положат усилия да се избягва регламентът за държавна помощ „de minimis“ посредством блокови изключения, както и да се работи за повишаване на максималната му граница.
Забавянето и затрудняването на процеса на усвояване на средствата от фондовете на ЕС поради несъвършеното законодателство в областта на обществените поръчки и на избора на подизпълнители следва да бъде решено с усъвършенстване на ЗОП и процедурите по неговото прилагане, създаване на единни образци по типове обществени поръчки по различните програми.
Липсата на капацитет у държавната администрация затруднява и забавя процеса на усвояване на средства. Има възможност всички процеси да се извършват по електронен път, при ясни правила и налични електронни форми.
Съществува дискриминация на частните бенефициенти спрямо общинските при определянето на размера на допустимия аванс по проектите – за частни бенефициенти той е в максимален размер на 20 % от стойността на безвъзмездната финансова помощ, а при общинските и държавни бенефициенти – достига до 40 %. Това може да се реши чрез увеличаване на размера на допустимия аванс и за частните бенефициенти. Следва да се предвидят и по-разнообразни, гъвкави и свързани с малко разходи инструменти за гарантиране на авансовите плащания – като застраховки, записи на заповед и др.
Друг от проблемите, които срещат частните бенефициенти, е, че стойността на аванса и междинните плащания не може да надвишава 80% от стойността на безвъзмездната финансова помощ, докато прагът, определен в Регламент 1083/2006 г. (чл. 79), е 95%. Решението е да се увеличи прагът за частни бенефициенти до 95%.
Ръководството на АИКБ обърна внимание, че при разработването на Оперативна програма за иновации и предприемачество следва да се отчитат конкретните регионални потребности. АИКБ настоява за национална позиция на страната ни, така че при реализирането на програмния период 2014 – 2020 г. критериите за МСП да се прилагат единствено кумулативно. Не трябва да се намалява делът на грантовите схеми към предприятията за сметка на увеличаване на финансовите инструменти, защото досегашният опит с последните не е насърчителен.
Оперативните програми
При разработването на ОП „Регионално развитие” трябва да се да се заложи 50% от стойността на проекта да е грант, финансиран от програмата. По-ниско безвъзмездно финансиране прави мерките непривлекателни, оттам и неефективни, което води до риск от липса на кандидати и неусвояване на средствата. Задължително по проектите трябва да се финансира и конструктивно обновяване на сградите, а най-голяма тежест и приоритет трябва да се дава на термоизолацията и хидроизолацията на ограждащите конструкции.
При разработването на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” АИКБ препоръчва основната част от средствата да бъдат насочени към изграждането на базова инфраструктура. Притеснителен е фактът, че вече втори програмен период не са предвидени никакви средства за развитие на въздушния транспорт.
При разработването на ОП „Околна среда” процесът по подготовката на общински проекти трябва да се централизира и да се стандартизират условията по търговете. Бизнесът следва да бъде конституиран като бенефициент по Оперативната програма и да бъдат структурирани операции, насочени към инвестиции в екологията. ВиК операторите също следва да бъдат конституирани като бенефициенти, за да се решат проблемите с остарелите водопреносни мрежи.
При разработването на ОП „Развитие на човешките ресурси” усилията трябва да се насочат към осигуряване на устойчива заетост на младите хора. Необходимо условие за успешното осигуряване на първа работа е образователните профили по специалности и приемът в тях да са съобразени с икономическата среда в страната и с потребностите на бизнеса от кадри по професии. Това може да се реализира единствено при постоянно партньорство между държава, работодатели и образователни институции. Държавата и социалните партньори заедно трябва да изработят механизъм за прогнозиране на тенденциите в потребностите от човешки ресурси в България и за удовлетворяването на тези потребности. Трябва да се предприемат действия по превенция на ранното отпадане от училище. Ограничаването на неформалната икономика и недекларирания труд е друга препоръка на ЕК, по която и в момента социалните партньори изпълняват успешно съвместни дейности. Позицията на АИКБ е, делът на средствата от ЕСФ в общата рамка за страната да се увеличи, предвид определящото значение на развитието на човешките ресурси, както и формирането на нова оперативна програма „Наука и образование”.
По отношение на Програмата за развитие на селските райони до окончателното приключване на преговорите по ОСП – 2014-2020 г., МЗХ и държавата трябва да отстояват до последно при изготвянето на програмните документи да се заложи гъвкавост при усвояването на средствата, като се позволи прехвърлянето на средства между първи и втори стълб и прехвърлянето на неусвоените средства за следващи програмни периоди. Следва да се предвиди разумен таван за преките плащания към едно лице, с изключение на земеделските кооперации. Сред приоритетите на ПРСР 2014-2020 г. следва да се заложат редица мерки в инвестиционно и иновационно направление, както и в областта на доходите на заетите в земеделското производство.
При разработването на Програмата “Морско дело и рибарство” трябва да се създаде адекватна национална стратегия за приоритетно, ускорено и устойчиво развитие на рибовъдството (аквакултурата). Следва да се предвидят сериозни субсидии в националния бюджет за производството на риба и специално внимание да бъде отделено на подобряването на условията на риболов, чрез подпомагане за започване на дейност от млади рибари. България би могла да настоява пред ЕК да преразгледа възможностите за предоставяне на директни плащания на фермерите, отглеждащи аквакултури, както това се прави в момента за всички животновъди.