АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Данните от Годишникa на световната конкурентоспособност за 2025 рисуват тревожна картина за Европа. Континентът е дом на едни от най-конкурентоспособните икономики в света, но и на много изоставащи – ситуация на опасно разслоение между и вътре в европейските икономики.


За това беше ратифицирано споразумение между българското правителство и Световната организация по туризъм (СОТ) към ООН за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на СОТ на 6 и 7 октомври тази година.


Знаете ли, че един европеец консумира средно около 37 кг захар годишно, а според Световната здравна организация 9 кг биха били напълно достатъчни? Освен това в ЕС се консумира средно близо 3,5 кг сол на глава от населението годишно, докато според СЗО максимумът би трябвало да бъде 1,8 кг.


Как България да превключи на по-висока икономическа предавка? България стъпва на здрава макроикономическа база и заслужено се присъединява като 21-ия член на Еврозоната: ниска инфлация (2,6%), стабилен растеж (2,8%) и ниска безработица (3,8%).


Захарта към момента се търгува за 1,87 лева за килограм, а тенденцията при цената ѝ е низходяща, което е в съответствие със световната динамика. При фасула има регистрирана възходяща тенденция от последните две седмици, като тази седмица цената му е 4,45 лева за килограм.


Това е сложен юридически и стратегически процес, който може да отключи нови възможности за растеж, оптимизация и пазарна експанзия. Особено в динамичната икономическа среда днес, сливанията и придобиванията (или M&A сделки) се използват все по-често от български и международни компании.


Градовете заедно ще търсят решения на основните предизвикателства на нашето време - от климатичната криза и социалното сближаване до достъпни жилища и ориентирано към бъдещето градско развитие.


Според международната организация това увеличение е достатъчно, за да се премахне крайната бедност в света 22 пъти, ако се използва прагът на бедност на Световната банка от 8,30 долара на ден.


Икономистите посочват комбинация от фактори, които стоят зад тази отрицателна тенденция: високите цени на жилищата и нестабилните форми на заетост намаляват чувството за материална сигурност сред младите хора, пандемията и войната в Украйна увеличават несигурността, както и затягането на законите за абортите през 2021 година.


Той ще се дължи основно от европейските инвестиции и вътрешното потребление, при условие, че глобалната и европейската икономическа среда не се влошат рязко. Вътрешното потребление се очаква да остане сравнително стабилно, подкрепено от устойчиво ниска безработица и прираст на доходите, който е вероятно да се забави спрямо предходни години.