Каква да бъде икономическата политика?

Чувствително забавяне на икономическия растеж – до 0.8%, вместо очакваните 1.3%, бележи развитието на България през 2012 г. Ключови фактори за това са спадът в износа с 0.4 пункта, заради проблемите и рецесията в Еврозоната, както и вътрешното търсене, което остава подтиснато. Такива са основните изводи на учените от Института за икономически изследвания при БАН в Годишния им доклад за икономическото развитие и политики в страната. В него се прави анализ на икономиката ни за изминалите 2 години, влиянието на финансовата политика върху местното самоуправление и реформите в здравеопазването, както и прогноза за макроикономическите показатели за развитие до 2015 г.
Големият плюс на българската икономика е в запазването на стабилността, но изминалата година, както и предходните 2, могат да се определят като период на стагнация, в която оцеляването е основна задача на преобладаваща част фирми и домакинства, подчерта проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН. Според него основната причина за това е в липсата на приоритети в провежданата икономическа политика и тоталната пасивност към реформирането на ключови сектори като: образование, здравеопазване и пенсионна система. Ето препоръките на учените от БАН.

Препоръки за политики
1. Ключов фактор за възстановяване на растежа е повишаването на производителността и конкурентоспособността чрез внедряване на съвременни технологии и иновации. Освен традиционните инструменти (преки чуждестранни инвестиции, трансфер на технологии и ноу-хау), държавата трябва да изиграе решаваща роля в насърчаването на научно-изследователската и развойна дейност. Крайната цел на такава политика и скъсването с многогодишната практика на износ на трудоемки стоки с ниска степен на добавена стойност в полза на капиталоемка продукция, която заема доминиращ дял във външната търговия на ЕС.
2. Необходимо е смекчаване и последващо преодоляване на проблема с ниската конкурентоспособност на българските продукти, особено на селскостопанските. Постигането на тази цел изисква постепенно, но устойчиво нарастване на усвоените средства от еврофондовете и прилагане на целенасочена политика за развитието на селските райони.
3. Улесняването на достъпа на българските фирми до единния пазар на ЕС може да стане чрез засилено участие в системата за взаимно признаване на сертификатите и сертификационните процедури. Това ще намали значително разходите по износа особено в отраслите на млекопреработващата, месодобивната и месопреработващата промишленост, които са с признат огромен потенциал.
4. Необходимо е идентифициране на фирмите с потенциал за навлизане и конкурентно поведение в общия европейски пазар. Тези фирми трябва да се подпомагат с целево насочени програми и проекти, вкл. по създаване на партньорски взаимоотношения с водещи чужди фирми.
5. Насърчаване използването на инструменти като публично-частно партньорство при реализация на проекти, финансирани от фондовете на ЕС.
6. Стимулиране на инициативността и проактивното поведение на българските фирми за намиране на подходящи контрактори, включването им във високо технологични субконтракторни вериги и в изграждането и функционирането на индустриални клъстери и предприемачески мрежи.
7. Трябва да се проведе непопулярната реформа на системата социално осигуряване и грижи, както и да се ограничат дефицитите й. Това ще освободи ресурс за провеждане на структурни реформи от правителството.
8. За трайно понижаване на безработицата и създаване на нови устойчиви работни места е необходимо създаване на благоприятни условия за водене на бизнес и насърчаване на инвестиционната дейност. Това е свързано с постоянно повтаряната необходимост от подобряване на бизнес климата в страната, опростяване на административните процедури, оптимизация на броя и състава на разрешителните и регистрационни режими в страната, въвеждане на електронно правителство.
9. От особено значение за подобряване на функционирането на пазара на труда е мярката, която излиза от обхвата на икономическата политика, и има отношение към функционирането на цялото общество – осигуряване на ефективно функционираща правосъдна система. Върховенството на закона и ефективната администрация са едно от основните сравнителни предимства на всяко общество, което иска да привлече външни инвеститори, както и да насърчи вътрешната инвестиционна ефективност.
10. Въвеждане на прогресивен подоходен данък с необлагаем минимум около МРЗ; запазване на сегашното ниво на облагане за масовата категория заети, определени на база данните на НАП за декларираните доходи; въвеждане на едно (максимум 2) допълнителни доходни гнезда, които да засягат доходи, надхвърлящи долната граница на последния децил. С други думи, въведената по-висока данъчна ставка ще засяга доходи, надхвърлящи граница, която се получава от не повече от 10% от заетите.
11. Важно е през следващите години да започне проучване на възможностите за въвеждане на семейно подоходно облагане, както и условията за прилагането му.
12. Разработване на правила (методика) за актуализация на МРЗ.

Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН за 2013 г. е разработен от авторски колектив от 9 учени, които изследват икономическата среда за периода 2011-2012 г., основните макроикономически показатели за развитие на България с прогнози до 2015 г., влиянието на държавната финансова политика върху местното самоуправление и реформите в здравната система.