Как ще паднат лихвите?

Георги Ангелов, ikonomika.org

Лихвите по банковите кредити зависят от цената на финансирането, конкуренцията и рисковия профил (плюс регулативните изисквания). Съответно, лихвите могат да паднат при промени в тези фактори.
1. Цена на финансирането
Лихвите могат да са по-ниски ако има огромно и евтино външно финансиране (както преди кризата) или огромно и евтино вътрешно финансиране (което още не сме виждали в България).
1.1. Вътрешно финансиране
Увеличаването на местните спестявания е начин цената на вътрешното финансиране да намалее, т.е. лихвите по депозитите да станат по-ниски. Това вече започна да се случва и ще продължи, ако спестяванията продължават да растат и постепенно изместват по-скъпите начини на финансиране.
1.2. Външно финансиране
Външното финансиране е свързано както с притока на чужди финанси към страната, така и с цената на това финансиране, т.е. изискваната лихва. В момента рисковата премия за България е 300-350 базисни точки, т.е. чуждото финансиране с оскъпява с 3-3.5% заради заплащането на този риск. Повишаването на доверието към икономическата и бюджетната политика на страната (бизнес среда, бюджетна стабилност, кредитен рейтинг и пр.) ще намали тази рискова премия и ще намали цената на външното финансиране – а и ще го направи по-обилно.
Разбира се, цената на външното финансиране би спаднала и ако България стане член на Еврозоната – защото тогава директно банките ще имат достъп до ЕЦБ. Но, влизането в Еврозоната би имало други разходи (най-малкото, ще трябва да даваме пари на Гърция и други проблемни страни).
2. Конкуренция
Ако някой голям нов играч навлезе на банковия пазар с желание да спечели пазарен дял, той би могъл да окаже влияние, особено ако разполага с евтино финансиране. Това е свързано с т. 1.2., тъй като желанието за навлизане в страната и цената на финансиране са свързани с рисковата премия и доверието към страната.
3. Рискове
Вече коментирахме в т.1.2. рисковата премия на страната, която заплащат всички ползващи чуждо финансиране (държава, банки, фирми и пр.). Но това не е единственият риск. Рискове възникват и от икономическата ситуация (вероятност за фалит, вероятност от обезценка на обезпеченията, липса на купувачи за обезпеченията и пр.), както и от процедурите за събиране на лоши вземания (бавните процедури, масовите измами за заобикаляне на плащанията и пр.). По-реформаторска икономическа политика и подобряване на процедурите за събиране на вземанията, включително междуфирмените, биха намалили значително рисковете.
4. Регулативни изисквания
Изискванията за поддържане на ликвидност, капитал, плащане на вноски във фонда за гарантиране на влоговете и пр. не са безплатни, те също добавят към цената на финансирането. От друга страна, обаче, ако няма достатъчно капитал и ликвидност, тогава финансовата паника би струвала многократно повече. В ЕС са гарантирани депозитите до 100 хиляди евро и цената на тази гаранция се пренася в лихвите чрез регулативните изисквания (което е по-добре отколкото данъкоплатците да понасят тежестта).