Как да се случи здравната реформа?

След направен анализ на състоянието на здравната система и провежданите политики в контекста на общото икономическо развитие на България в годините на преход се очертават следните възможни подходи и мерки за въздействие:

1. Ясно определяне на здравно-осигурителния модел, икономическа оценка на събираемостта на вноските и разходите при заплащането на здравните услуги, създаване на икономически стимули както за населението, така и на фирмите за участие във втория стълб на осигуряването (застраховането).

2. Първична доболнична медицинска помощ – анализ на модела на заплащане (капитация +услуга) и предприемане на мерки за икономически стимули за ОПЛ за предоставяне на по-качествена и ефективна услуга, освобождаване на ОПЛ от натиска на т.нар. ”регулативни стандарти” за насочване към по-високите нива в здравната система за консултации; създаване на стимули от общините и държавата за работа в неблагоприятни райони, с цел попълване на незаетите практики.

3. Специализирана доболнична помощ – анализ на ефективността на тези структури и влиянието им върху здравето на населението и качеството на здравната услуга. Допускане на болниците до този сегмент на пазара чрез разрешаване сключването на договори с НЗОК за предоставяне на медицински услуги за доболнична специализирана помощ. Така приблизително половината от средствата за СИМП ще се пренасочат към болниците, ще се повиши конкуренцията и качеството на услугата и ще намалее финансовият натиск върху болниците и тяхната задлъжнялост. Ще се намалят и възможностите за работа на повече от две-три места на лекарите-специалисти по икономически причини и желание за получаване на по-високи доходи.

4. Медико-диагностичните услуги – създаването на много лаборатории извън болниците разпиля пазара и доведе до снижаването качеството на услугата. Възможните мерки са като при СИМП – възможност на болниците да участват в този сегмент от пазара на медицински услуги с техните лаборатории.

5. Болнична помощ – плавно преминаване на заплащането от Клинични пътеки към Диагностично-свързани групи. Достатъчно точно и ясно е доказано, че КП не могат да са модел на плащане, изкривяват целия пазар на медицинските услуги.

6. Високата честота на хоспитализациите в страната трябва да бъде обект на комплексни действия, паралелно с вътрешното им преструктуриране - легла за долекуване и продължително лечение, хосписи, краткотраен престой, при ясно категоризиране и териториално разпределение на болничните заведения.

7. Наложителна е специализация и оптимизиране на „портфейла” от болнични услуги, с цел най-пълно задоволяване на потребностите на населението при най-ефективно използване на наличните ресурси.

8. Човешки ресурси - създаване на научно-обоснована система за планиране на необходимите кадри – прием на студенти, специализация на завършилите по региони и специалности. Промяна на остарелите учебни планове и програми на висшите медицински училища и намаляване натиска на т.нар. „пазарни“ механизми при обучението – такси или привличане на чуждестранни студенти за сметка на българските кандидати. Мерките, които могат да се приложат още, са създаване на стимули за специализация на завършилите медицина, както и за задържането на процесите на емиграция на медицинските специалисти.

9. Подобряване на качеството на здравното обслужване - планиране на инвестициите и създаване на нови структури в страната. Въвеждане на задължителна Национална и регионална карта, която отговаря на реалните потребности на населението, а не на съществуващите структури. Освен това новите структури следва да се регистрират след внимателен здравно-икономически анализ с цел - подобряване на инфраструктурата за достъп до услуги – пътна мрежа и т.н. Възможен подход за въздействие е и въвеждането на методики за икономическа оценка на всеки разрешителен режим – фармако-икономически анализи, анализи на ефективността, анализи на инвестициите и т.н.

10. Оптимизиране на системата за спешна медицинска помощ – цялостен социално-икономически анализ на състоянието и извеждане на нови политики в това направление, свързани с преструктурирането на СМП. Създаване на ясни правила и регламенти и преминаване при предоставяне на услугата от специализирани лекарски екипи към парамедицински кадри. Постигане на оптимална екипираност на екипите за СМП според регионалните различия, и не на последно място – създаване на възможности чрез подходящи регламенти за т.нар. „публична-частно партньорство”, или осигуряване на този тип услуга от частни структури и закупуването й от държавата при строги регламенти.

Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН за 2013 г. е разработен от авторски колектив от 9 учени, които изследват икономическата среда за периода 2011-2012 г., основните макроикономически показатели за развитие на България с прогнози до 2015 г., влиянието на държавната финансова политика върху местното самоуправление и реформите в здравната система.

Съдържанието му от 168 стр. е разпределено в 4 глави, с тема на фокус: „Политики в здравеопазването – икономически анализ и оценка” и общи изводи, перспективи за развитие в средносрочен план и препоръки за подходи за въздействие.