Как България да се спаси от колапса на еврозоната?

Вече е пределно ясно, че финансовият колапс в Еврозоната и отвъд нея не е просто неизбежен, но и предстоящ – мнозинството информирани наблюдатели прогнозират това да се случи много скоро, анализират проф. Кевин Дауд, Проф. Николай Неновски, Гордън Кеър, Алекс Алексиев, Илиян Василев в блога на Илиян Васелев.
Българските институции, стопански субекти и граждани трябва да се подготвят предварително, тъй като няма да има време за обмисляне, когато бурята удари, казват още анализаторите и предлагат следните мерки за България :
Планиране при извънредни ситуации: Всички български институции трябва да си направят планове за действие при извънредни ситуации: те трябва още днес да изготвя и проучат въздействието и начините за управление на рискове, което да им даде представа за възможните зони на уязвимост и за възможните реакции.
Експозиции към Еврозоната: Българските институции трябва рязко да съкратят експозициите си към еврозоната, търговски, финансови и прочие. В частност, както правителството, така и БНБ трябва да излезнат от евро-деноминирани активи и преминат към по-сигурни активи – стратегически стоки и енергийни суровини. Те трябва да се съсредоточат върху задължението си да пазят националните интереси на България и да не допускат подкрепа или присъединяване към обречени „спасителни мерки“ или бързотечен федерализъм или други опити да се прикрият индивидуалните отговорности на страни и правителства под знаменателя на общоевропейски кризисни политики.
Банковата система: Като неотложна мярка, трябва да бъдат изготвени планове за защита на банковата система на България. Тези планове inter alia могат да включват:
• Мерки за отговор на проблеми, които изникват от Еврозоната и извън нея;
• Мерки за защита на ликвидността на българската банкова система и за осигуряване на устойчиви нива и условия на отпускането на кредити на българската икономика;
• Мерки за подкрепа на банки, които могат да изпаднат в затруднения, но без да се прибягва до използването на публични средства за „спасяване“ на частни трезори – изобилия от примери в много страни доказва, че подобри спасителни мерки не решават, а влошават проблемите и разбира се
• Мерки по укрепване на корпоративното управление, отчетността и счетоводните стандарти в банковата сфера.
Твърдо валутен съвет: Паричният съвет трябва да бъде усилен и неговите активи защитени. Самата валута трябва да бъде защитена срещу бъдещите сътресения, което налага централната банка да оперира с резервно съотношение поне от 100%, като активите бъдат защитени от загуби при разпадане на еврозоната в сегашният и вид
Валутна котва: Българският лев не трябва да продължава да бъде привързан към валута, която може да се разпадне и е кух дълг. Продължаването на твърдата котва към падаща валута означава загуби и за българския лев, а българските граждани нямат нужда от напомняне за ужасите на монетарния хаос – спомените за хиперинфлацията от 1990 години са още твърде свежи.