Инвестиционната активност - на север и на юг

Петър Ганев, ИПИ

Общо 18,7 млрд. лв. са разходите за придобиването на дълготрайни материални активни (ДМА) от нефинансовите предприятия в страната през 2019 г. Разходите за ДМА са най-добрият индикатор за текущо отчитане на инвестиционната активност на предприятията в страната. От тях над 5,9 млрд. са в индустрията, 5 млрд. лв. са в транспорта и 3,6 млрд. лв. са в строителството и операциите с недвижими имоти. Разбивката по общини показва огромна концентрация в столицата. Близо 7,4 млрд. лв. са разходите за ДМА на предприятията в Столична община. Над 1,2 млрд. лв. са инвестициите в Пловдив, около 800 млн. във Варна и 550 млн. в Бургас. След тях се нареждат Русе, Стара Загора и Плевен. В общо 115 общини разходите за ДМА на предприятията са под 10 млн. лв. през 2019 г.

Индустрията около София и Пловдив много ясно се отличава. Видна е по-добрата обвързаност на южните центрове, докато на север белите петна са значително по-големи. Прави впечатление и силната вертикала, която пресича Стара планина в централната част на страната. Макар и наглед обвързани, тези икономически центрове са откъснати от планината и между тях (между южните и северните) няма добра комуникация. 

От интерес обаче е и разпределението на разходите за ДМА на човек от населението. Тук картата вече отчита големината на общините и съответно дава една по-различна картина. Водещи по този показател - вече не изненадващо и видимо от много други публикувани от ИПИ карти – са индустриални общини в периферията на най-големите центрове. Общините Девня и Куклен са на първите две места със съответно 16,3 хил. и 14,5 хил. лв. разходи за ДМА на човек от населението. Много силното представяне на община Куклен най-вероятно се дължи на инвестициите на голямото предприятие в района (КЦМ АД), което през последните години започна някои мащабни инвестиции.

Представени на човек от населението данните показват и една от причините за по-слабо развитият север. В Южна България големите икономически центрове и тяхната периферия стоят добре и са в челото дори и след като данните са претеглени спрямо населението. На север обаче, въпреки водещата позиция на Девня, това не е точно така – там големите центрове не успяват да тежат на картата по същия начин. Проблемът не е просто в белите петна, а в това, че силните центрове на север отчитат сравнително по-ниска инвестиционна активност спрямо водещите на юг. Това се отразява и на потенциала им за растеж и въздействие с по-широк регионален ефект.