Икономическите мерки до момента

Две седмици след началото на извънредното положение започнаха да се изясняват икономическите мерки за краткосрочна подкрепа (няколко месеца) на бизнеса в резултат на пандемията от коронавирус. Целта на тези мерки е да осигурят краткосрочна подкрепа на засегнатите компании, тъй като шокът е от страната на предлагането, за да не се стигне до фалит и загуба на работни места на иначе финансово стабилни компании и ефектът да прелее към вътрешното търсене, отбелязват от ИПИ. Ефективността на помощта може да се разглежда в няколко направления – фокус, обхват, адекватност и навременност. От различни изказвания на представители на правителството до момента се обсъждат следните мерки:

1. Достъп до ликвидна подкрепа за бизнеса: Българска банка за развитие ще предоставя портфейлни гаранции на търговските банки за отпускани от тях кредити за предприятия. ББР няма да отпуска директно кредити, каквато идея се обсъждаше по-рано. Засега не са оповестени параметрите на схемата, най-важните от които са делът на риска, поеман от държавата, секторите, които ще са допустими за кредитиране, сроковете на гаранциите и какъв ще бъде таванът на гарантирания кредит към едно предприятие, ако има такъв. Последното е особено важно в нашите условия, на фона на опасността голям ресурс да бъде фокусиран в една или няколко компании. Подходът е универсално приет вече в много други европейски страни, включително в Германия, като оценката на ефективността на мярката и евентуалните рискове ще зависи от описаните по-горе параметри.

2. Подкрепа за запазване на заетостта: Правителството представи първи проект за постановление, с което се урежда механизмът за изплащане на държавна помощ в размер на 60% от осигурителния доход на работници, които бъдат задържани в предприятията вместо съкратени. Изглежда споровете за обхвата и допустимостта на предприятия от различни икономически отрасли продължават дори в този момент. Смисълът на мярката е при допускане, че шокът е изключително силен, но краткотраен (до 3-4 месеца), предприятията да съхранят производствения си капацитет, включително чрез задържане на квалифицирани и подготвени хора. Това ще позволи на компаниите бързо да възстановят дейността си след нормализиране на ситуацията в глобалната икономика и облекчаване на забраните и ограниченията. Същевременно, за работниците това е възможност да получават пълното си възнаграждение, а не 60% от него, каквото биха получавали под формата на обезщетение за безработица. Успехът на мярката зависи от обхвата и използването й от предприятията; колкото по-рестриктивна е приложимостта й, толкова по-малък ефект ще има. От фискална гледна точка е горе-долу същото дали ще има 100 хил. новорегистрирани безработни или 300 хил. работника, които ще бъдат подкрепени от програмата, но от икономическа гледна точка разликата е значителна.

3. Преференциални кредити за работници в неплатен отпуск до 1500 лв.: Мярката е нова и беше обявена преди дни, като тя е насочена към хората, които няма да бъдат уволнени, но поради различни причини се налага на ползват неплатен отпуск. Мярката представлява отпускане на гаранции от ББР към търговските банки, които след това се занимават с подбора и администрирането на отпуснатите кредити, по подобие на тази за ликвидна подкрепа на бизнеса. Очевидно, целта е да се осигурят средства за текущо потребление на този кръг лица. Има логика това да е кредит, а не „подарък“, ако приемем, че за тях този период ще е до 1 или 2 месеца и след това ще се върнат на работа и ще започнат отново да получават пълната си заплата. Ако ограничителните мерки, включително принудителните ваканции за училища и детски градини обаче продължат по-дълго, тази мярка ще трябва да бъде заместена с друг инструмент за подкрепа на дохода. Остава отворен въпросът и дали на този етап в обхвата ѝ да се включат и самоосигуряващите се лица, които към момента не попадат в нито една от цитирани мерки.

На този етап все още липсват достатъчно подробности по предлаганите мерки, за да се направи информирана прогноза за тяхната ефективност. ИПИ вече обърна внимание на това, че мерките не могат да компенсират изцяло намалената икономическа активност, включително и заради бюджетните ограничения, затова тя трябва да е фокусирана в най-силно засегнатите пряко или косвено компании. Ефектът от помощта зависи от неговия обхват – ако не включва засегнатите бизнеси или предоставената помощ е твърде малка, той ще ограничен. Това, което със сигурност може да се каже обаче е, че периодът на обсъждане е твърде дълъг, което увеличава несигурността в икономиката. От 21 март до 27 март 9 страни са нотифицирали и получили одобрение от ЕК за 13 мерки за държавна помощ. Липсата на навременна подкрепа е почти толкова безполезна, колкото и твърде ограничения ѝ обхват или размер.