Икономиката ще се забави до 3%

Слабият износ ще продължи и през 2019 година и заедно с успокояването на вътрешното потребление ще забави ръста на българската икономика до 3%, прогнозира световният лидер в застраховането на търговски кредити - Euler Hermеs. Според международните анализатори спадът в експорта е и основната причина за очаквано по-нисък ръст от 3,2% на БВП за 2018 година в сравнение с предходните.

Спад на износа

Прогнозата e за спад на нетния експорт от 4,2% за 2018 година, като това е осезаемо негативна тенденция след години на стабилен ръст. Експертите припомнят, че само преди две години именно износът беше основният двигател за растеж на икономиката. Отрицателните стойности за 2018 година се обясняват със съществено намаляване на обема на сделките с Турция и Русия. Износът към южната ни съседка се е свил с около една четвърт спрямо 2017 година заради фискалната криза там, а към Русия се е стопил наполовина заради промени произтичащи от икономическите санкции, наложени от САЩ. Частично това беше наваксано с увеличаването на износа към ЕС, който обаче през 2019 година ще се забави заради очаквано по-ниския ръст на европейските икономики. Прогнозата на експертите е през 2019 година експортът към Турция да продължи да намалява, а към Русия да се стабилизира, но на по-ниски нива спрямо предходните години. Така след стъпката назад, през 2019 година се очаква нормализиране, но нетният експорт ще остане отрицателен.

“Динамиката на търговските отношения води и до засилено търсене на застраховки на кредитния риск. Все повече компании осъзнават необходимостта не просто да гарантират вземанията си, но и да проверят предварително партньорите си особено в държавите с повишен икономически риск. Като партньор ние можем да помогнем и с това, тъй като Euler Hermes разполага с най-голямата база данни с досиета на компании в света”, обяснява Камелия Попова, Управител на Euler Hermes за България.

Вътрешно потребление

“Основният компенсаторен фактор и двигател за развитието на българската икономика през 2018 година отново е вътрешното потребление. Прогнозата ни за ръст на инвестициите от 7,7% e положителна индикация за възстановяване, както и за успешно усвояване на европейските фондове.”, коментира обяснява Манфред Щамер, Главен анализатор Икономически проучвания и оценка на риска. “В същото време трябва да отчетем дисбаланса в двигателите на растеж и да сме подготвени за успокояване на вътрешното потребление през 2019 година, което ще доведе и до продължаващо леко забавяне на българската икономика.”, обяснява Щамер.

След ръст на инвидуалното потребление от 7,8% за 2018 година той ще се забави на 5,5% през 2019 година, а публичното съответно – от 3,6% и на 3%. Увеличаването на инвестициите също ще се забави до 5%.

Безработица, заплати, инфлация

Ръстът на индивидуалното потребление е свързан с намаляването на безработицата, което се очаква да продължи, но с по-незначителен темп – от ниво 6,2% за 2017 година, до прогнози за 5,3% за 2018 година и 5% за 2019 година. Същото важи и за увеличаването на трудовите възнаграждения, което се забавя от 11,8% за 2017 година, до прогнози за 7,6% и 6,5% за 2018 и 2019 година. Инфлацията се стабилизира на прогнозни нива от 2,9% за 2018 и 2,8% за 2019 година.

Висок външен дълг

За поредна година анализаторите обръщат специално внимание на високия външен дълг на България като относителен дял от БВП. Въпреки положителната тенденция за спад - от 92% по време на кризата през 2014 година до прогнози за 64% през 2018 година и 63% през 2019 година, той остава над нивата до 50% приети за нормални при развиващи се икономики. Това носи теоритичен риск при необходимост от покриване или рефинансиране във времена на икономически сътресения на глобално или регионално ниво.

Риск за бизнеса, фалити, забавени плащания

Анализаторите отбелязват и устойчивата тенденция за намаляване на фалитите у нас от 2014 година насам. Прогнозата е през 2018 година те да са с около 5% по-малко в сравнение с предходната, а през 2019 година нивото да падне дори под 400 годишно.

“Това от една страна е индикация за стабилността на българската икономика, въпреки лекото й забавяне, като допълнителен фактор за тренда е ръстът на предоставените кредити през последните две години. От друга страна обаче отново фокусираме вниманието върху основната причина - специфичните административни усложнения и много тежката процедура за обявяването на несъстоятелност в България.”, обясняват експертите.

Сравненителен анализ на застрахователите показва, че ако у нас обявяването на фалит отнема средно 3,3 години, то в развитите икономики е наполовина - 1,7 години. Близо два пъти по-ниско е и нивото на възстановяване на вземанията – за България то е 37%, докато при развитите икономики – 71%.

Ръст на застраховките на търговски кредити

“Тези специфики, както и увеличената динамика на търговските отношения заедно с очакваното забавяне на българската и европейска икономика направи по-внимателни дори големите компании, лидери на пазара. Ако до момента те се радваха на относителен комфорт, през 2018 година отчитаме и засилен интерес към застраховки на кредитния риск именно от големи и стабилни организации, които искат да гарантират спокойствието си въпреки силните си позиции.”, предупреждава Камелия Попова. “Това е съвсем разумно решение, защото срещу над 3 години процедура по обявяване на несъстоятелност и неяснота за възстановяване на вземанията, ние изплащаме застраховката в рамките на няколко месеца. Освен заради разумното обезпечаване на сделки, интересът към този тип застраховки нараства и заради увеличаване на доверието в компанията при осигуряване на кредитиране.”, допълва тя.

Като резултат експертите отчитат троен ръст на запитванията за застраховки на кредитния риск в България за 2018 година спрямо предходната, като той е равномерно разпределен между големи, средни и малки компании. За година компанията е увеличила с 20% общата стойност на обезпеченията, които осигурява на българския пазар, като тя вече надхвърля 1,2 млрд. евро. Очаква се трендът да продължи и през 2019 година, като анализът показва, че този тип застраховки тепърва ще се развиват у нас, където нивото на навлизането им на пазара е в пъти по-ниско в сравнение с ЕС.