Икономиката на Турция + връзките с България

Екип EconomyNews.bg

Турският президент  Реджеп Ердоган управлява страната от 2003 година, като той е премиер в периода 2003-2014 година.  Към този момент Турция е 15-та икономика в света по покупателната способност и 17-та по номинална стойност на БВП. След тежката икономическа криза от 2001 година турската иконимика регистрира ръст на БВП средно със 7.4% на година до 2006 г., като през 2007 година ръстът е   4.7%, през 2008 той е  3.5%. През 2009 година иконимиката на страната намалява дори до около 3%, поради световната икономическа криза. От 2010 до 2012 година икономиката се повишава средно с около 5.2% на година. През 2013 година БВП на Турция е $1,426 трлн. (на 15-то място), като БВП на човек е $20,299.

За цялата 2016 година се очаква кономиката да отчете растеж от 3,6% през 2016 г., като за първото тримесечие тя постигна 4.8% ръст.

Целите на Турция до 2023 * година

Правителството на страната планира Турция да се нареди в топ 10 на страните с най-мощно развити икономики, БВП, който към момента е в рамките над 1.4  трилион долара, до 2023 г. да бъде удвоен, годишният износ да достигне 500 млрд.долара, средният годишен доход на глава от населението да бъде в размер на 25 000 долара, външно-търговският обмен – 500 млрд.долара. Работещото население трябва да достигне 30 млн.души, като равнището на заетост се предвижда да бъде увеличено с 10 пункта, а нивото на безработицата се планира да спадне до 5%.

В сферата на енергетиката са набелязани изграждане на ВЕИ с 20 000 мегавата инсталирани мощности и инсталации за геотермална енергия с капацитет 600 мегавата, както и строителството на нови 3 атомни централи, и подобряване на ефективността за намаляване на електропотреблението с 20%. Броят на лекарите на глава от населението трябва да бъде чувствително увеличен до 210 на 100 000 души, а участието в системата на здравното осигуряване – до 100%. Предвижда се изграждането на 11 000 км нови жп линии и разширяване на мрежата от високо-скоростни влакове, 15 000 км двулентови пътища и местно производство на самолети, безпилотни летателни апарати и сателити. Турция е амбицирана да стане 5-ата в света страна с развит туризъм с 50 млн. посетители годишно и 50 млрд.приходи в сектора. Предвиждат се огромни инвестиции в Истанбул, Анталия и други големи градове с идеята те да се превърнат в най-големите туристически центрове.

* На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република – първа в Близкия и Средния Изток, през 2023 Турция ще отбележи 100 години републиканско управление.

Турция и България

Турция е голям търговски партньор на България с общ стокооборот от 3 505.69 млн. евро. Турция е на трето място по износ за българския бизнес и на пето място по внос на стоки у нас. Увеличават се и дружестата с турско участие в България. От началото на тази година у нас са регистрирани 6 112 компании с турско участие. Южната ни съседка е на 13-то място по инвестиции за 2015 г. с преки чуждестранни инвестиции в размер на 24,8 млн. евро.

Изследователят от Центъра за европейски изследвания в Харвард и директор на Института за европейски политики Димитър Бечев публикува тези дни на уеб-страницата на Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE) своя статия, в която отбелязва, че след като опитът за преврат е затегнал хватката на Ердоган върху властта, единствена "промяна в играта" би могла да настъпи, ако Турция бъде обхваната от икономическа криза с драматични размери. Според анализатора, това би могло да дестабилизира правителството, да свие подкрепата за партията на Ердоган - Партията на справедливостта и развитието - под необходимите 40 на сто и да доведе до предсрочни избори. "Подобен сценарий към днешна дата обаче изглежда малко вероятен", отбелязва изследователят и припомня, че през първото тримесечие на 2016 турската икономика е регистрирала забележителен растеж от 4.8% от БВП в сравнение с миналата година. "Поради това на хоризонта не се очертава криза", обобщава в статията си Бечев.

Специално за Дойче Веле от Харвард изследователят допълва, че Турция не е застрашена от нестабилност, а по-скоро от "прекалена стабилност начело с Ердоган". Бечев не очаква резки промени в отношенията на Анкара с нейните съседки, в това число и с България. Напротив, според него, Ердоган ще се опита да компенсира затягането на контрола в държавата си с инициативи за сътрудничество навън. "Помирението с Израел вече е факт, наблюдава се затопляне на отношенията с Русия, а най-важният аспект остава изпълнението на сделката с ЕС за мигрантите. Ако обаче кризата в Турция се задълбочи, това ще е лошия вариант, който може да доведе до разрив между ЕС и Анкара, до нова бежанска вълна и до опасно обтягане на двустранните отношения", смята политологът. Той не очаква промени в отношението към българските турци след потушаването на преврата. "Те са относително малка група в Турция и нямат решаващо значение за събитията в страната", отбелязва Димитър Бечев.

Южната съседка на България е сред нейните водещи търговско-икономически партньори - до началото на юни износът за Турция е достигнал почти 1.5 милиарда лева. Освен това, като перспективен директен доставчик на енергийни суровини от Каспийския регион и Близкия Изток за Европа, Турция е важна транзитна страна, която чрез диверсификация на пътищата за снабдяване може да допринесе за енергийната сигурност на България и Европа. Според официалната статистика, до май тази година страната е била посетена от над 116 хиляди българи, като на почивка и екскурзия там са били почти 33 хиляди човека - и то въпреки зачестилите атентати.