EUR 1.9558
USD 1.6855
CHF 1.8258
GBP 2.3163
CNY 2.6212
you tube
mobile version

Икономиката и пандемията в България

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Икономиката и пандемията в България

mail13:00 | 03.08.2021прегледи 1345 коментарикоментари 0


Безспорно пандемията от COVID-19 промени бизнеса и повлия на националната икономическа система в България. В резултат на здравните и ограничителните мерки в страната и в глобален план не само международната търговия е намалена, но е налице и значима промяна в глобалните вериги за доставки.

Нещо повече, пандемията COVID-19 не е повлияла еднакво върху различните държави и отделните сектори. Въпреки че пълните ограничителни мерки в България се прилагат само за 3 месеца, българската икономика остава на дъното на икономиките на ЕС със спад от 6% през последните 2 години (2020 и 2021), а в някои от секторите тази промяна надолу е с повече от 50%.

Това налага да се търси отговор на 3 въпроса: Кризата в икономиката, причинена от COVID-19, нещо необичайно ли е?, Колко е силна кризата в съпоставка с други подобни? и Какви мерки са необходими като допълнение на приетите вече правителствени от началото на пандемията?

 

1.       Кризата в икономиката, причинена от COVID-19, нещо необичайно ли е?

Икономиката на една страна, и в глобален мащаб, се движи по определени правила и никога не стои на едно място. Когато се развиват нови производствени технологии или нови материали: икономиката нараства, а когато „общественият договор“ започва да не удовлетворява всички лица и фирми е налице спад в икономиката. По този начин се формира един обичаен икономически цикъл на растеж и спад.

Разглеждайки данните за Българската икономика, и по-конкретно за индустриалното производство, могат да се откроят няколко съществени „КРИЗИ“, свързани в последствие с промяна на „обществените взаимоотношения“:

1988 – 1989: криза на технологиите от Индустрия 2.0 и промяна на международните вериги за доставки в рамките на СИВ

1998 – 1999: криза на пазарите и пълна промяна към пазарна икономика и т.нар. финансов капитализъм

2008 – 2009: криза на финансовите механизми и промяна на обществения договор за финансиране на индивидуални, корпоративни и държавни дългове

2020 – 2021: здравна криза и преминаване към дигитални технологии и намаляване ролята на човека в бизнес дейностите, вкл. и в индустрията.

В същото време, пандемията от COVID-19 до известна степен влияе негативно върху икономическото развитие, но съпоставена с други здравни кризи, не може да се говори за значимо влияние на последната.

 

2.       Колко е силна кризата от COVID-19 в съпоставка с други подобни?

Както се вижда от предварителните данни, налице са относително високи негативни ефекти върху икономика на страната, но не може да се каже, че до този момент влиянието на кризата, причинена от COVID-19 е безпрецедентна.

Използвайки данни за производството на индустрията и износа на индустриални продукти между 2000 и 2021г. може да се проследи до колко са силни икономическите ефекти на пандемията.

1999 - 2008 г. (ГФК): Ръстът на производството е 18.3%, темпът на растеж на вноса е 46.5%, докато растежът на износа е 36.8%. Производството расте бавно с 0,14% темп на растеж на месечна база и 1,7% темп на растеж на годишна база. Вносът в България е нараснал малко по-бързо (0,23% темп на растеж на месечна база и 2,79% темп на растеж на годишна база) от износа на стоки от България (0,22% темп на растеж на месечна база и 2,67% темп на растеж на годишна база)

2008 г. (ГФК)-2020 г. (COVID-19): Ръстът на производството е общо 3,5%, а годишният темп на растеж на производството е 0,29%. Темпът на нарастване на вноса на стоки намалява с 65% и достига 0,07% на месечна база и 0,84% на годишна база, докато темпът на нарастване на износа на стоки намалява с 49% и изпреварва вноса, достигайки 0,10% на годишна база месечна база и 1,21% на годишна база

2020 (COVID-19) - 2021: Ръстът на производството с 2,15% в рамките на месечния темп на растеж от 0,16%. Вносът и износът нарастват значително спрямо растежа през периода 1999-2008 г., съответно: 6,13 пъти за внос и 3,73 за износ.

Основни кризисни точки (ГФК 2008-2009) и Covid-19 криза (април 2020) се отразяват в намаляване на темповете на растеж на вноса и износа, както следва:

м.Октомври 2008 г.: Производството спада с 8,5%, вносът - с 8,5%, а износът - с 3,6%

м.Април 2020 г.: Производството намалява с 6,0%, вносът - с 6,7%, а износът - с 3,3%

Както се вижда от данните, негативните икономически като намаляване на производството, увеличаване на безработицата, спад в износа и др. са налице, но реализираните негативни ефекти в никакъв случай не се отразяват сериозно върху развитието на българската икономика и по-скоро могат имат „оздравяващ ефект“ с оглед очаквани по-високи темпове на растеж, породени от дигитализация на обществените взаимоотношения.

3.       Какви мерки са необходими като допълнение на приетите вече правителствени от началото на пандемията?  

Прилаганите до този момент мерки, както от редовното правителство на Борисов, така и от служебното правителство, могат да се оценят като необходими. Времето на тяхното прилагане, обаче е недостатъчно да се оценят пълните ефекти от тях.

Както всички сме свидетели, настоящата пандемия е засегнала хиляди хора, и е обхванала почти всички индустриални сектори като е причинила исторически загуби на определени отрасли като транспортния сектор, петролния пазар и туризма. Основната причина за това, посочените сектори да са най-засегнати, е че здравните и ограничителни мерки, предприети глобално, засегнаха секторите зависими от глобализацията и мобилността на работната сила. Следва да си зададем въпроса, какво още е необходимо да се направи?

В три основни направления може да се препоръчат промени в Индустриалната и икономическата политика на страната, за да бъде по-гъвкава на бъдещи „икономически шокове“, независимо от причините, които ще ги породят:

1. ИНОВАЦИИ: Необходими са инвестиции в иновационна инфраструктура, чрез която всеки отделен индивид да има възможността да провери, изследва и развие своята иновативна идея. Иновационната инфраструктура може да обхване различни стартиращи предприятия и бизнес инкубатори. Бизнес инкубаторите следва да служат като връзка между несигурността в икономиката и иновациите като развиваните от тях иновации ще бъдат по-адаптирани към нуждите на отделните хора и има по-голяма възможност за развитие на нови успешни бизнес модели.

Освен това икономическият растеж ще бъде ускорен от социалния растеж чрез изграждането на „общодостъпни“ бизнес инкубатори. Именно чрез тях биха могли да включат в икономиката тези индивиди от маргинализираните групи, които засега са изключени от икономическия живот поради: насилие, малцинствена принадлежност, хора в неравностойно положение, трайна безработица и т.н.

Наред с горното, политиката за подкрепа на бизнес иновациите трябва да бъде разработена, за да намали ефекта от „Голямото затваряне“ на научните изследвания. При това, иновационната политика трябва да бъде глобално ориентирана, да подкрепя иноваторите и да бъде насочена към „реалните иноватори“.

2. ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: Предприемачеството е инструмент, който предотвратява загубата на работа по време на икономически кризи. Поради това е необходимо да се наложи предприемаческата политика и да се разработят инструменти за предприемаческа подкрепа. Някои от възможните инструменти са: въвеждане на средства за програмите за бързо предприемачество; стартиране банкови гаранции за заеми на МСП; освобождаване на бюджетни средства за подкрепа на иновативни малки и средни компании.

3. СЪЗДАВАНЕ НА ВЕРИГИ ОТ СТОЙНОСТИ: българското индустриално производство става все по-зависимо от развитието на глобални вериги за доставки. Така че, успешната индустриална политика, която предотвратява негативните последици от глобалните кризи, трябва да подкрепя не само глобалните, но и националните вериги на доставки. В това отношение индустриалната политика трябва да подкрепя проекти за диверсификация на източниците на ресурси, включително развитие на подходящи вътрешни и международни пазари и „двойно снабдяване“ на едни и същи суровини от доставчици в различни страни. Такъв подход трябва да помогне за предотвратяване на негативни шокове, породени от съществуващите (единичен или ограничен брой) вериги за създаване на добавена стойност при физически здравни и други ограничения.

Автор: Проф. д-р Николай Щерев

Източник: УНСС


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

КНСБ:Защо растат цените?

10:45 | 09-22-21 | 1620