Изборът на Бокова & комунистическото "робство"

Късно на 9 февруари външно министерство обяви номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Много и противоречиви са коментарите. Александър Йорданов, дипломат и бивш председател на Народното събрание, написа: "Изборът на Бокова - тежък удар върху авторитета на България":

Авторитетът на една държава се изгражда с десетилетия и столетия. Той е дело на нейния народ, на интелектуалния елит, на политиците и държавниците. Авторитетът се измерва не със заемани от политиците постове в собствената им държава или в международни организации, а от ценностите, идеите, съзидателния труд, който народът реализира, отстоява, защитава. Ако се върнем към времето на Възраждането ,авторитетът на нашите възрожденци не се определя от постовете, които те са заемали –твърде рядко, в една или друга организация, пък била тя и БРЦК. А от конкретните им дела. Авторитетът на държавниците и политиците ни след Освобождението се събира в определението "строители на съвременна България". Логично бе след 9 септмеври 19944 година разрушителите на България да нямаха никакъв авторитет – въпреки камарата от постове, партийни и държавни, които си раздаваха като "стой та гледай". И народът – лишен от свободи, права, затворен в "лагер" (такова бе понятието: социалистически лагер!) чрез малко на брой, но достойни лица като писателят Георги Марков или оперният певец Борис Христов, например, все пак отстояваше авторитета на отечеството ни. Но успехите в култура, наука, спорт не можеха да измият позора, че управлението на една древна и достойна държава е попаднало за близо половин век в ръцете на недостойни хора, а както след това се оказа и в ръцете на хора оцапани с кръв.
България започна да си връща своя международен авторитет, когато заедно с другите централно и източноевропейски народи тръгна сама по пътя на свободата и демокрацията отхвърляйки антинародния комунистически режим. Този път не бе лек, защото срещу него, особено в началото му, се противопоставяха функционерите на партията, която именно бе унищожила авторитета на България – Българската комунистическа или както неочаквано взе да се нарича – социалистическа, партия.При това започна да се нарича "социалистическа" в период, когато нейното ръководство и членове се насочиха към ограбване на националното богатство, към превръщането си в капиталисти и олигарси на България. Днешният пловдивски социалистически олигарх Гергов е типичечен пример за това. Срещу авторитета на България работеха социалистическите правителства на Андрей Луканов и на Жан Виденов подкрепяни от съответните парламентарни мнозинства. Част от тези дейци, които сриваха в началото на прехода авторитета на България, които пречеха за изграждането на нейния нов образ на демократична и правова държава, бе Ирина Бокова – и като народен представител и като участник в кабинета на Жан Виденов. Именно тогава министерството на външните работи трябваше ежедневно да лъже света, че в България всичко е наред. И то лъжеше до последния ден, когато в началото на януари 1997 година народът не излезе на улицата в протест срещу тоталната икономическа и финансова катастрофа. Няма нито едно свидетелство, че Ирина Бокова – кандидат днес за "повдигане на авторитета" на България, през онези години, когато нейната партия съсипваше България, се е противопоставила – писмено или устно, срещу своите другари. Няма такова свидетелство, защото тя винаги е била част от съсипниците на авторитета на България. Заеманите след това от нея постове също не са допринесли с нищо за издигане на авторитета на страната ни. Освен недоумението от това, какъв народ са българите, че издигат именно вредителите на своята държава и за международни постове.
Затова и решението на българското правителство да издигне кандидатурата на Ирина Бокова се посреща с недоумение от всички демократично мислещи хора в България. Тя ще срине още повече авторитета на странати ни и ще даде повод за присмех към нашия народ, който явно не може да се освободи все още от своето комунистическо "робство". И продължава да живее в неговото време. Лош знак е това и за днешните български държавници, защото с този си избор завинаги изтриват рекламното си лице на "реформатори". То е петното, което ще ги следва до края на кариерата им. Защото предложиха на най-авторитетната световна организация ООН кандидат символизиращ злото, което е сполетяло за половин век отечеството ни. А сигналите, че кандидатурата на Бокова е по-скоро кандидатура на Москва подадена за издигане от български ръце прави този избор още по-унизителен за българския народ. Днес е лош ден за българската демокрация.

Публикацията е от личния профил на Александър Йорданов в социалната мрежа.