Идва ли краят на стагнацията?

През 2011 г. за първи път от началото на кризата се отчита по-значително свиване на бюджетните дефицити в Европа, които паднаха с 2 пункта - до 4.5% от БВП в ЕС. Данните показват, че строгите икономии не са причината за крехкия растеж в Европа, а напротив – всички „проблемни” страни – Испания, Португалия, Италия, Гърция, Ирландия – имат по-високи разходи в сравнение с периода преди кризата. Това се отбелязва в редовен доклад на Industry Watch.

Свиването на индустрията в Европа през 2012 г. е извън съмнение, като кредитът към частния сектор в Еврозоната се увеличи незначително с половин процент годишно, а инвестициите все още стагнират. На този фон вероятността от нова рецесия или “второ дъно” на кризата в Еврозоната, нашия основен търговски партньор, изглежда все по-реална през 2012 г.

Дори в случай че планираните структурни реформи в застрашените европейски страни бъдат реализирани, икономиките ще стагнират през следващите 12-18 месеца, което ще ограничи търсенето на силно зависими от бизнес цикъла стоки и услуги на европейския пазар, и съответно ще намали потенциала за растеж на българските експортни сектори. Затова и част от българските износители търсят нови ниши и пазари, пренасочвайки се към развиваща се Азия, която ще продължи да расте с над 7% в реално изражение и през 2012-2013 г.

В България кризата се изрази преди всичко в рязко свиване на инвестициите, които така и не се възстановиха след първоначалния шок. По последни налични данни обаче преките чужди инвестиции в страната се увеличават до 1.6 млрд. евро годишно в началото на 2012 г., а бяха достигнали дъно под 800 млн. евро в средата на 2011 г. Постепенно ще започне да се съвзема и банковият кредит към бизнес сектора. Сегашното състояние на българската банкова система (висока ликвидност и значителни резерви) позволява бързо разширяване на бизнес кредита при наличие на достатъчно собствен капитал у предприемачите.

Стабилният публичен сектор ще продължи да бъде необходимо условие за растеж на българската икономика. Спрямо първите четири месеца на 2011 г. дефицитът се свива значително – с 335 млн. лева., или 61%. За разлика от предходни години, ниският ръст на държавните разходите не се дължи на забавени или отложени капиталови разходи, а на сериозно задържане на текущите разходи. В условията на ниска инфлация до края на 2012 г. обаче ръстът на приходите в бюджета ще бъде минимален, което ще изисква задълбочаване на структурните реформи, увеличаване на контрола върху разходите и повишаване на ефективността на публичния сектор.