Западните Балкани и присъединяването им към ЕС

Австрийският министър по европейските въпроси Клаудия Бауер се срещна външните министри от шестте държави от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. На срещата присъстваха и високопоставени правителствени представители от Чехия и Словакия. С конференцията, посветена на Западните Балкани, Бауер искаше да даде ясен политически сигнал. „Трябва най-накрая да извадим от чакалнята на ЕС страните от този регион“, заяви тя.

Поканата във Федералното канцлерство беше отправена в рамките на австрийското председателство на политическия формат „Славков“ (Австрия, Чехия и Словакия). 

Още от 2003 г. държавите от Западните Балкани имат за цел да се присъединят към ЕС, но процесът на сближаване протича изключително бавно поради забавяне на реформите в страните кандидати, национално вето и скептицизма към разширяването на Съюза. В близките години пълноправното членство изглежда постижимо единствено за Албания и Черна гора. За останалите кандидати (Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина) присъединяването не се очертава да бъде скоро. Косово, чиято независимост не е призната от пет държави членки на ЕС, дори все още няма официален статут на кандидат за присъединяване. 

Косово: Написали сме си домашното

„Написали сме си домашното, изпълняваме задълженията си и е крайно време Косово да получи статус на кандидат и преговорите по присъединяване да започнат“, призова главният преговарящ на Косово по въпросите на присъединяването Йетон Зулфай в началото на конференцията. „Крайно време е ЕС да изпълни обещанието си към косовските граждани. Това е в интерес както на Съюза, така и на нас, тъй като ще укрепи мира и сигурността на Западните Балкани“, посочи Зулфай. Той изрази увереност, че петте държави членки на ЕС, които все още не са го направили, ще признаят напредъка на страната му и по този начин един ден и нейната независимост.

От 2011 г. представителите на правителствата в Прищина и в Белград водят в Брюксел диалог, модериран от ЕС, с цел отношенията между Сърбия и нейната бивша провинция да бъдат нормализирани. В отговор на повдигнатия въпрос за този отдавна намиращ се в застой диалог министър Бауер заяви: „Важно е да се спомогне за нормализирането и стабилизирането на отношенията между двете държави. Имам усещането, че съществува желание за европейска интеграция.“ Зулфай добави, че привеждането в съответствие с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, добрата воля, добросъседските отношения, осмислянето на миналото, както и отказът от публично възхваляване на военнопрестъпници, биха били правилният подход за нормализиране. 

Наскоро Сърбия предизвика голямо възмущение в другите страни от региона и в ЕС с организираното от държавата погребение на военнопрестъпника Ратко Младич. Бауер подчерта, че обявяването на държавно погребение „за осъден военен престъпник, признат за виновен за геноцида в Босна и Херцеговина“, е било безотговорна постъпка. „Раните от войната в Югославия все още не са зараснали и това е много чувствителна тема, за която трябва да говорим и тук“, заяви тя, призовавайки напредъкът на цяла една страна в процеса ѝ на присъединяване да не бъде възпрепятстван от лошата идея на даден министър.

Албанският министър по въпросите на Европа и външните работи Ферит Ходжа заяви, че за Албания и албанския народ пътят към Европа не е само политическа цел. „Това е завръщане у дома. Европа е нашето място, там принадлежим и именно там искаме да бъдем“, заяви той. По думите му страната му ще направи всичко възможно, за да осъществи тази цел. Черногорската му колега Горчевич, от своя страна, подчерта, че основната цел на страната ѝ е до 2028 г. да стане 28-ата държава член на ЕС.

Според Бауер датата на конференцията във Виена е съзнателно избрана: еврокомисарят по разширяването Марта Кос обяви „есен на разширяването“. През октомври се очакват годишните доклади на Европейската комисия за разширяването. Освен това тази седмица в черногорския крайбрежен град Будва ще се състои среща на външните министри на държавите от т.нар. Берлински процес. Той беше стартиран през 2014 г. по инициатива на Германия, за да се подкрепят страните от Западните Балкани по пътя им към европейската интеграция.