Закон защитава хората, останали без работа

Хората, останали без работа заради кризата,  ще са по-защитени, ако има закон за фалит на физическите лица, смятат експерти.
България и Румъния са единствените държави в Европейския съюз, които не са регламентирали положението на несъстоятелност на физическите лица, казва румънският адвокат Георге Пиперя, чието адвокатско бюро инициира проектозакон, с който да бъде въведен и регламентиран статут на фалит на физическо лице.
Българското законодателство предвижда един вид производство по несъстоятелност, което се прилага за всички видове търговци.
Производство по несъстоятелност на физически лица не е предвидено, освен в качеството им на еднолични търговци, посочват експертите. Производството по несъстоятелност има за цел справедливо удовлетворяване на кредиторите, но като се
вземат предвид и интересите на длъжника, коментират специалистите.
Горната камара на румънския парламент одобри във вторник проектозакона за фалит на физическите лица. Предстои обсъждането му в долната камара на парламента, където най-вероятно също ще получи одобрение, защото е подкрепян от всички политически сили.
Основните бенефициенти на този закон биха били хора, съкратени от работа, или такива, чиито заплати драстично са били намалени и поради това не могат да обслужват кредитите си.
В момента над 10 на сто от физическите лица - клиенти на банките в Румъния, закъсняват с плащането на вноските по кредитите си, а в близко бъдеще не се очертава подобряване на положението предвид нарастващата безработица вследствие на
кризата.  
У нас в края на миналата година по данни на БНБ размерът на класифицираните и просрочени кредити е близо 14 процента. Според експертите българската банкова система има натрупани резерви от предходните години и е добре капитализирана, така че може да понесе още доста голям ръст на лошите кредити. 
Румънските банки вече стартираха процедура на принудително събиране на задълженията към тях за над 100 хиляди румънци.
"Румъния има нужда от такъв закон както от юридическа, така и от икономическа и социална гледна точка. Сега никой не защитава около един милион длъжници физически лица, които в момента са в положение на неизрядни платци", казва адвокат Пиперя.
Според проектозакона - приет от Сената в Румъния, на физически лица, изпаднали в несъстоятелност, не може да бъде спирано електричеството, газта, водата и телефона поради неплатени сметки, както и да им бъдат начислявани лихви за просрочени
задължения. Ако длъжникът успее да плати 75 на сто от всичките си задължения, останалата част ще му бъде опростена. Освен това ако за покриване на дълговете се наложи продажбата на жилището, семейството ще има право да продължи да живее в него до две години.
От Асоциацията на банките в Румъния не са съгласни с този проектозакон и според тях той би дал "преувеличена" защита на физическите лица. Банките са предоставили на длъжниците си, които изпитват затруднения за обслужване на кредитите си,
възможност да разсрочат кредитите си, казват банкерите. От Асоциацията се оплакаха, че заради срива на пазара на имотите, банките могат да си върнат едва 37,5 на сто от стойността на необслужваните ипотечни кредити.
Според адвокат Пиперя новият закон ще подпомогне пазара на недвижимостите, защото ще се сложи край на принудителните изземания на жилища. На опасенията, че законът ще доведе до оскъпяване на кредитите, румънският сенатор Юлиан Урбан казва, че чуждестранните банки, действащи в Румъния, отчитат най-големи печалби в клоновете си в Румъния, а същевременно са се научили да налагат в Румъния най-високите комисионни и такси, които придружават банковите услуги в държавите от ЕС. Румъния не трябва да е страната в ЕС, в която банките могат да правят каквото си искат, казва Урбан.