АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Данните сочат, че при сериозно влошаване на икономическата ситуация глобалният дълг може да достигне 117 на сто от БВП през 2027 година.


Към края на 2024 г. съотношението на държавните дългове към брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС възлиза на 81 на сто, а в еврозоната - на 87,4 на сто. И двата показателя отчитат спад спрямо края на третото тримесечие на 2024 г., когато държавният дълг бе 81,6 на сто от БВП на ЕС и 88,1 на сто от БВП на еврозоната. Това съобщи в най-новата си публикация европейската статистическа агенция Евростат.


Това е 24,1 на сто от БВП, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Справка в НСИ сочи, че през 2023 г. дългът на страната е бил в размер на 42,383 млрд. лв., което е представлявало 23,1 на сто от БВП.


Новият закон би трябвало да донесе по-високи пенсии за 1,23 милиона граждани. Средната пенсия в Хърватия сега е 642 евро, а целта на правителството е да я повиши до 800 до 2028 г. Процентът на корекция спрямо заплатите и инфлацията ще се променя по модела 85:15.


Според брокери от цялата страна Законопроектът е справедлив, навременен, балансиран, отразява предизвикателствата в бранша, дава възможност за развитие на сектора и в същото време ограничава недобросъвестните играчи на пазара.


От началото на годината до момента пласираният дълг на вътрешния пазар е 1 млрд. лв., по данни на БНБ и МФ. С новата емисия продадените ДЦК може да достигнат 1,5 млрд. лв.


Това е с над 3,690. млрд. евро (8,4 на сто) повече в сравнение с края на януари 2024 г. Краткосрочните задължения в края на януари са 8,582 млрд. евро (18 на сто от брутния дълг, 7,9 на сто от БВП) и се повишават с 7,8 на сто на годишна база или с 621 млн. евро.


В напреднала фаза е разработването на нов закон, който да обедини в единна система железопътния и автомобилния превоз на пътници. Това обяви заместник-министърът на транспорта и съобщенията Димитър Недялков по време на дискусия на тема „България към достъпна, конкурентоспособна и устойчива мобилност“.


Според закон ЕС цели да добива 10 на сто, преработва 40 на сто и рециклира 25 на сто от нужните му материали до 2030 година. Суровините включват основни метали - алуминий, мед и никел, литий - основен материал за производството на батерии, и редкоземни елементи, използвани в постоянни магнити за вятърни турбини или в електрически превозни средства.


Парламентарната поправка смекчава конституционно заложената дългова спирачка, позволявайки вземането на заеми за разходи за отбрана, гражданска защита, разузнаване и киберсигурност. Всички подобни разходи, надвишаващи 1 на сто от германския брутен вътрешен продукт (БВП) могат да бъдат финансирани с нов дълг.