АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Белият дом съобщи, че е наредил от Стратегическия петролен резерв на САЩ да бъдат освободени 50 милиона барела, за да бъдат тласнати надолу цените на енергията. Стъпката се предприема в координация с други водещи страни, включително Китай, предадоха световните агенции.
Ръст е регистриран и при банковите депозити. За трите месеца от юли до септември те са се увеличили с 3,9 млрд. лв. до 113,3 млрд. лв. Растежът идва основно от спестявания направени от нефинансовите компании /2,4 млрд. лв/ и домакинствата /665 млн. лв./, показват данните на БНБ.
В края на юни делът на петте най-големи банки в активите на банковата система достига 66,6 на сто (при 66,3 на сто към 30 юни 2020 г.).
Финансовите министри от групата на 20-те най-развити държави се споразумяха през юли за минимален корпоративен данък в размер на 15%. Официалното му одобрение на срещата бе очаквано.
Това е с 390 млн. лв.(55,6 на сто) повече спрямо отчетената за същото деветмесечие на 2020 г. Към 30 септември 2021 г. активите на банковата система възлизат на 132,7 млрд. лв., като спрямо края на юни се наблюдава увеличение с 4,2 млрд. лв. (3,3 на сто).
ЕК цели повишената устойчивост да не бъде за сметка на значително повишени капиталови изисквания. Предложението съхранява конкурентоспособността на банковия сектор в ЕС, като допълнително намалява разходите за спазване на нормативните изисквания.
От началото на годината най-сериозен интерес към държавните ценни книжа на вътрешния пазар има от страна на банките. Лимитът на нов дълг за годината е 4,5 млрд.лв.
Управлението на Федералния резерв (УФР, Фед) съобщи, че може да започне да повишава основния си лихвен процент в даден момент през следващата година, което е по-рано, отколкото предвиждаше преди три месеца, и е знак че управлението е обезпокоено, че високият инфлационен натиск може да продължи.
Лекото покачване на лихвените проценти по кредитите БНБ обуславя с влиянието на прогнозираното повишение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли с изтичането на удължените срокове за отсрочване на задължения на клиентите на банките.
Външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар са 4,201 млрд. евро, като се увеличават с 37.1 млн. евро (0.9%) спрямо края на юни 2020 г.