Забавянето на Китай – плюс за Европа

Алън Матич - в. "The Wall Street Journal"

Китайската икономика се забавя.
За европейците, които са притиснати в момента, това развитие може да бъде повод за празнуване - не от чувство на злорадство, а заради възможните последици за икономиката. Ако забавянето е сигнал за ребалансиране на икономиката на Китай, то това в крайна сметка ще означава, че страната ще внася повече от другите страни според обема на износа си. По-умереният китайски растеж може да намали натиска върху цените на суровините, а това ще отслаби желанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) да повишава лихвените проценти.
Растежът на китайския брутен вътрешен продукт (БВП) тази година може да се забави до 8 %, прогнозира Джим О'Нийл, председател на съвета на директорите на Goldman Sachs Asset Management. Тази стойност е доста по-ниска от прогнозата за растеж от 9,6 %, която Международният валутен фонд (МВФ) публикува през април, и много под растежа от 10,3 %, отчетен през 2010 година. Забавянето идва на фона на борбата на Пекин с високата инфлация и опасенията, че ценовият натиск води до искания за по-високи възнагражденията, създавайки опасност от гибелна ценова спирала. В края на миналата седмица Китай повиши задължителните си минимални резерви с 0,5 % до 21 %, въвеждайки подобна мярка за осми пореден пък от октомври миналата година, като начин да "охлади" буйното кредитиране, за което се твърди, че е причината за инфлационния натиск. Мнозина анализатори твърдят, че китайската икономика бе двигателят, благодарение на който светът излезе от рецесията от 2009 година. В такъв случай евентуално забавяне на Китай би било повод за безпокойство най-вече за страните, които продават стоките си на китайския пазар - като Германия.
"Растежът на европейската икономика всъщност зависи от износа на Германия, тъй като средиземноморските страни не отчитат растеж, а нарастването на БВП на Франция и Великобритания е слабо. Германският износ пък е насочен най-вече към Китай", отбелязва Чарлз Дюма от консултантската компания Lombard Street Research. На фона на слабото вътрешно търсене и слабите перспективи за възстановяване на търсенето в страните по периферията на Европейския съюз, които се борят с планове за бюджетни икономии и дългови кризи, продажбите на германски стоки за Китай са ключов източник на растеж за европейската икономика. Изчислено в номинална стойност, Китай е третият по големина търговски партньор на Германия. През 2010 година Германия е внесла от Китай стоки за 68 млрд. д. срещу износа си от 74 млрд. долара за китайския пазар. През същата година общата стойност на стокообмена се е повишила с 35 %. Въпреки отчетеното през 2009 година свиване, растежът в търговията между двете страни се е ускорил средно с 20 % от 2004 година. Връзка, която е най-силно видима по китайските улици.Китай стана основен пазар за германските производители на луксозни автомобили като Daimler и BMW, които само през първото тримесечие на тази година продадоха на китайски купувачи общо над 100 000 автомобила. Китай гарантир 12,5 % от продажбите на BMW през 2010 година, а продажбите на компанията на китайския пазар нараснаха с 85 % на годишна основа.

Как тогава е възможно забавянето на Китай да бъде благоприятно за Европа?
Има две причини, отбелязва Джулиън Джесъп от Capital Economist. Първо, растежът на Китай не се отрази особено добре на други страни. И второ, китайското забавяне ще отслаби инфлационния натиск върху Европа, тъй като ще доведе до понижаване на цените на суровините. Да започнем с факта, че докато Германия има излишък търговията си с Китай, то това не може да се каже за ЕС като цяло. През 2010 година Евросъюзът е внесъл китайски стоки за 282 млрд. евро (404,49 млрд.д.), но е изнесъл стоки за едва 113 млрд. евро, отчитайки търговски дефицит от 169 млрд. евро. Тази едностранчивост на отношенията между Китай и Европа отразява до голяма степен валутната политика на китайското правителство. Спрямо еврото стойността на юана е занижена дори повече отколкото спрямо долара. Индексът Big Mac на списание "Икономист", показва, че през октомври миналата година стойността на еврото е била завишена с над 20 % спрямо долара, докато юанът е бил подценен с 40 %.
Ако това означава намаляване на търговския излишък, то китайското забавяне ще бъде изгодно за европейските компании, които пряко се конкурират с китайските стоки. Това може дори да бъде добра новина за Германия и другите европейски износители, ако доведе до изместване на китайския растеж от свръхнатоварени инвестиции към вътрешно потребление. Икономисти като Майкъл Пети от Пекинския университет твърдят, че всяка значителна промяна на баланса на китайската икономика в посока към вътрешно потребление (и поради това по-малък търговски излишък) почти със сигурност ще доведе до забавяне на растежа на общия БВП на страната.
Все пак другата полза от забавянето на китайската икономика вече може да бъде усетена. Вносът на ключови стоки се забавя, а инвеститорите започнаха да реагират, най-вече като продават промишлени метали и петрол. Цените на суровините започнаха да се понижават, като в някои случаи поевтиняването е дори по-рязко от поскъпването, което се отчита от лятото на миналата година. "Единственият устойчив източник на инфлация за западните икономики са цените на суровините", отбелязва Джесъп. Ако, както експертът прогнозира, суровините продължат да поевтиняват, то опасенията от висока инфлация, които напоследък се появиха в развитите икономики, ще се разсеят.
Това ще има най-голямо значение в еврозоната, където Европейската централна банка (ЕЦБ) се оказа по-чувствителна към ускоряването на инфлацията в сравнение с други централни банки. ЕЦБ повиши водещата си лихва с 25 базисни пункта до 1,25 % през април, а през юли икономистите очакват да бъде обявено ново увеличение на показателя. Най-новите данни сочат, че през април германската инфлация се е ускорила от 2,3 % до 2,7 %, което до голяма степен се дължи на цените на енергията. Докато тенденцията към поевтиняване на петрола, отбелязвана напоследък, не се е обърнала, ЕЦБ може да си позволи да не следи толкова строго паричната политика. Това не означава задължително, че водещата лихва няма да бъде повишена през лятото, но темпът на увеличаването й може да бъде по-бавен от очаквания от инвеститорите. Това ще бъде особено добра новина за периферните икономики в еврозоната, които вече са засегнати от свиването на бюджетната политика. Забавянето на китайската икономика, разбира се, е само ранен симптом за по-тежкия комплекс от проблеми в световната икономика, но това е съвсем друг въпрос.