Ефектът от еврофондовете: +10% ръст на БВП

Структурните фондове и Кохезионният фонд са основен фактор, който подкрепя икономиката на България и допринася за намаляване на различията между българските региони и тези на развитите държави-членки на ЕС. В първите години от членството на България в ЕС ефектът от тези фондове за преодоляване на основни предизвикателства върху социално-икономическото развитието на страната е осезаем.

Финансирането по линия на Кохезионната политика в България възлиза на 80% от публичните инвестиции.

Значителна част от тези средства са насочени към изграждане на инфраструктура и регионално развитие, а друга част финансира технологично развитие, иновации, социална инфраструктура, институционална среда и човешки капитал. Така европейските фондове спомагат не само за подобряване на текущата ситуация, но имат и дългосрочни отражения върху българската икономика. Оценката на нетното въздействие показва засилване на положителната роля на тези средства за икономическото развитие на страната след 2010 г.

От една страна, това е резултат от по-високите нива на усвояване на фондовете през втората половина напрограмния период. От друга страна, инвестициите във фактори на растежа, рефлектират върху икономиката в средносрочен план. Въздействието на тези средства е значително подсилено, поради настъпилата икономическа криза и произтеклите от това съществени ограничения върху публичните и частните инвестиции.

Към края на 2015 г. в резултат на изпълнението на седемте оперативни програми, Програмата за развитие на селските райони и Програма „Рибарство“ реалният БВП на страната се очаква да бъде с 10.1% по-висок в сравнение със сценария, в който липсват инвестиционни разходи по линия на СКФ.

Последните налични изчисления, направени чрез модела SIBILA 2.02 за оценка на въздействието на инвестициите по линия на оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони и Програма „Рибарство“, показват, че:

нетният ефект от прилагането на СКФ върху българската икономика е положителен като реалният БВП е с 10.1% по-висок за периода 2010-2015 г., отколкото в сценарий, в който България не разполагала с еврофондовете.

С оглед на реализираните темпове на растеж през последните години наблюдаваме, че СКФ имат ключово значение за възстановяването на българската икономика от настъпилата през 2009-2010 г. финансова и икономическа криза.

Благоприятно въздействие на СКФ се наблюдава и по отношение на конкурентоспособността на българската икономика, която се изразява в нарастване на експортния потенциал на предприятията. В края на 2015 г. износът на България е по-висок с 1.6% спрямо варианта, в който СКФ отсъстват.

Един от най-важните ефекти от разходването на средствата по линия на Кохезионната политика в страната със силно положително дългосрочно въздействие върху българската икономика е

• кумулативното нарастване на обема на частните инвестиции - с 32.8% към края на 2015 г. спрямо сценария, в който отсъстват интервенциите по линия на СКФ.
• Налице е също така, положително нетно въздействие от еврофондовете върху бизнес индикаторите на предприятията

Положителното въздействие на еврофондовете може да бъде проследено в дълбочина по отношение на реалния сектор.

• По-интензивното участие в европейските програми води до по-добро бизнес развитие в сравнение с регионите с по-слабо използване на европейските средства.
• Ефектите върху бизнеса са значителни, особено в селското стопанство и преработващата промишленост.

На национално ниво положителният нетен ефект върху бизнес индикаторите на предприятията в резултат на активизираната от еврофондовете икономическа дейност се свежда до:

35% по-високи нива на инвестициите във фирмите

24% увеличение в разходите за възнаграждения

20% нарастване в произведената продукция на предприятията

11% нарастване на приходите от дейността

4% по-голяма печалба

Промяната е много по-голяма за бизнеса в селските райони

Нетни ефекти върху предприятията в селските райони

• 47% повече предприятия в общините с по-интензивно участие в европрограмите

• 73% повече реализирани инвестиции в ДМА

• 68% по-високи нива на разходите за възнаграждения

• 31% по-големи нетни приходи от продажба

Ефектът върху публичните инвестиции също е значителен като

пикът на нетния ефект върху публичните инвестиции е най-голям през 2013 г. - тогава те са с приблизително 121% по-голям обем, отколкото биха били без еврофондовете.

Също така, инвестициите, финансирани със средства от СКФ водят до допълващи инвестиции със собствени средства от страна на бизнеса. Нарастването на частните инвестиции гарантира разширяването на капиталовата база на икономиката и е ключов фактор за дългосрочен и устойчив икономически растеж. Ускореният темп на инвестиране в българската икономика предполага ускоряване и на нарастването на обема на вноса, тъй като местният пазар все още не притежава възможности за производство и предлагане на съответните инвестиционни стоки. Към края на 2015 г. кумулативното нарастване на обема на вноса, произтичащо от приложението на Кохезионната политика, възлиза на 16.3%.

Друг положителен ефект от изключителна важност за икономиката на страната е приносът на СКФ за на-маляване на безработицата и увеличение на заетостта.

Съгласно направените оценки, към края на 2015 г. коефициентът на безработица в страната е с 6.2 процентни пункта по-нисък отколкото би бил без притока на тези средства. В същото време броят на заетите лица в икономиката нараства с 14.4% към края на 2015 г. спрямо сценария при липса на средства от ЕС (което означава близо 372 хил. заети повече).

Повишеното търсене на труд вследствие на приложението на Кохезионната политика оказва благоприятно въздействие и върху равнището на заплащане в страната.

Към края на 2015 г. кумулативното увеличение на средната работна заплата в сравнение със сценария, в който СКФ не присъстват, се равнява на 9.6%.

Увеличението на заплащането е един от факторите (заедно с нарастването на производството и заетостта), които обясняват и положителната динамика на частното потребление.

Кумулативно за края на 2015 г. частното потребление е по-високо с 12.3% в сравнение със сценария без еврофондовете.

В резултат на усвояването на СКФ приходите в държавния бюджет под формата на нараснали данъчни постъпления надминават разходите, свързани с усвояването на средствата от ЕС, като например осигуряването на съфинансиране за някои от проектите.

Към края на 2015 г. натрупаният ефект върху бюджетния баланс е в размер на 1.5 пр. п. от БВП.