Есенна прогноза на ЕК: оптимизъм & песимизъм

Очаква се икономическият растеж в еврозоната да спадне от най-високата си стойност през последните 10 години от 2,4 на сто през 2017 година, до 2,1 на сто през 2018 година. Предвижданията са след това да се забави допълнително до 1,9 на сто през 2019 г. и до 1,7 на сто през 2020 година. Същото развитие се очаква и за ЕС-27 - прогнозите сочат, че растежът ще бъде 2,2 на сто през 2018 година, 2,0 на сто през 2019 година и 1,9 на сто през 2020 година, се посочва в есенните икономически прогнози на ЕК, които бяха публикувани днес.
    Изключително благоприятната обстановка в света миналата година допринесе за значителна икономическа активност и за увеличаване на инвестициите в ЕС и в еврозоната. Въпреки по-несигурната среда, икономиките на всички държави в ЕС се очаква да продължат да нарастват, макар и по-бавно, благодарение на силното вътрешно потребление и инвестициите. При отсъствието на съществени сътресения се очаква ЕС да може да поддържа икономически растеж над потенциалния, активно създаване на нови работни места и намаляваща безработица. Подобно развитие е под заплахата от влошаване на обстановката.

    Вътрешното търсене за насърчаване на икономическия растеж

    Нарастващата несигурност по света, напрежението в международната търговия и по-високите цени на петрола ще имат отрицателно въздействие върху икономическия растеж в Европа. След няколко години на траен растеж на заетостта, перспективата за забавяне на подобренията на пазара на труда и за увеличаване на ограниченията на предлагането в някои държави от ЕС би могла също да подсили това неблагоприятно въздействие.
    Двигателите на растежа се очаква да бъдат във все по-голяма степен вътрешни: частното потребление се очаква да се повлияе положително от по-силния растеж на заплатите и от фискалните мерки в някои държави от ЕС. Очаква се условията за финансиране и високата степен на използване на капацитета също да продължат да подпомагат инвестициите. За първи път от 2007 г. се очаква през 2019 г. инвестициите във всички държави от ЕС да нараснат.
    Като се вземат предвид всички тези фактори, се очаква брутният вътрешен продукт във всички държави в ЕС да продължи да нараства, но по-бавно и по-слабо, отколкото се очакваше.

    Безработицата продължава да намалява

    Условията на пазара на труда продължиха да се подобряват през първата половина на 2018 г., като растежът на заетостта остана постоянен, дори когато икономическият растеж започна да се забавя.
    Създаването на работни места ще остане подпомагано от постоянен растеж и от структурни реформи в някои държави. Очаква се безработицата да продължи да намалява, но по-бавно, отколкото в миналото, тъй като ръстът на заетостта ще намалее заради все по-големия недостиг на работна ръка и забавения икономически растеж.
    Очаква се безработицата в еврозоната да се понижи до 8,4 на сто през тази година, а след това до 7,9 на сто през 2019 г. и 7,5 на сто през 2020 година. Прогнозите са, че през тази година безработицата в ЕС-27 ще достигне 7,4 на сто, а през 2019-а и 2020-а ще намалее съответно до 7 на сто и 6,6 на сто. Това представлява най-ниското равнище на безработицата, отчетено от началото на месечните данни през януари 2000 година.

    Инфлация, тласкана от цените на петрола

    Очаква се, че през прогнозния период общата инфлация ще остане умерена. Инфлацията в еврозоната се очаква да достигне 1,8 на сто през 2018 г. и 2019 г. и да спадне до 1,6 на сто през през 2020 година.
    Повишението на цените на петрола доведе до ускоряване на инфлацията през тази година и се очаква силните положителни основни ефекти да продължат през първото тримесечие на следващата година. Въпреки че същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе сравнително ниска досега през тази година, очаква се тя да се утвърди отново като основен двигател на общата инфлация през 2020 г. заради увеличението на заплатите на фона на затягането на пазарите на труда.
   
    Обществени финанси: равнищата на дълга намаляват и общият размер на обществения дефицит в еврозоната е под 1 на сто

    Според прогнозите дефицитът на консолидирания държавен бюджет в еврозоната ще продължи да намалява спрямо БВП тази година благодарение на по-ниските лихвени разходи. Очаква се намалението да спре следващата година за първи път от 2009 г. с превръщането на фискалната позиция в леко експанзионистична през 2019 г., преди тя да стане неутрална през 2020 година.
     Прогнозите сочат, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет на еврозоната ще нарасне от 0,6 на сто от БВП през 2018 г. на 0,8 на сто през 2019 г., след което ще намалее до 0,7 на сто от БВП през 2020 година.
    Според есенните прогнози на ЕК дефицитът на консолидирания държавен бюджет на ЕС-27 ще нарасне от 0,6 на сто от БВП през 2018 г. на 0,8 на сто през 2019 г., след което ще намалее до 0,6 на сто от БВП през 2020 година. Запазва се тенденцията за значителни подобрения в сравнение с преди, когато дефицитът през 2009 г. достигна върхова стойност от 6,2 на сто в еврозоната и 6,6 на сто в ЕС.
    Очаква се съотношението на дълга към БВП да продължи да намалява в еврозоната и в почти всички държави от ЕС, подпомагано от намаляващите дълга първични излишъци и от продължаващия растеж. Според прогнозите съотношението на дълга към БВП в еврозоната ще намалее от 86,9 на сто през 2018 г. на 84,9 на сто през 2019 г. и 82,8 на сто през 2020 г., в сравнение с върховата стойност от 94,2 на сто през 2014 година. В ЕС-27 се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее от 80,6 на сто от БВП през 2018 г. на 78,6 на сто през 2019 г. и на 76,7 на сто през 2020 година.
   
    Многобройни взаимосвързани опасности и несигурност

    Прогнозите са изготвени в контекста на голяма несигурност и съществуват много взаимосвързани опасности от влошаване на обстановката. Ако която и да било от заплахите се усили, може да увеличи останалите и да засили тяхното въздействие.
    Прегряването на икономиката на САЩ, стимулирано от проциклични фискални мерки, може да доведе до по-бързо от очакваното повишение на лихвите, което ще има многобройни отрицателни последици извън САЩ, особено в страните с бързо развиващи се пазари, които са уязвими на промени в капиталовите потоци и са изложени на дълг в щатски долари.
    Това може да засили напрежението на финансовите пазари. Възможно е ЕС също да пострада поради силните си търговски връзки и експозициите на банките.
    Очакваното увеличение на дефицита по текущата сметка на САЩ може също да създаде допълнително напрежение в търговията с Китай. Това може да повиши опасността от хаотични корекции в Китай, предвид равнището на корпоративния дълг и финансовата нестабилност. Всяко увеличение на напрежението в търговията ще се отрази неблагоприятно и на ЕС чрез въздействието върху доверието и инвестициите и поради силното участие на ЕС в световните вериги за създаване на стойност.
    В Европейския съюз съмненията за качеството и устойчивостта на обществените финанси в силно задлъжнелите държави могат да се пренесат към националните банки. Това ще доведе до нарастване на безпокойството за финансовата стабилност и ще затрудни икономическата дейност.
    Запазват се и опасностите, свързани с изхода на преговорите за напускането на Великобритания.

    За Великобритания допусканията за 2019 г. и 2020 г. са изцяло технически

    За да бъде възможно съпоставяне във времето, прогнозата обхваща всичките 28 държави от ЕС, включително Великобритания. Предвид преговорите с Лондон, прогнозите на ЕК се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в търговските отношения между ЕС-27 и Великобритания ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху водените в момента преговори.
    Следващата прогноза на ЕК ще бъде представена през февруари 2019 година.