АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
От "жълтата" зона на умерен риск в "оранжевата" на чувствителен преминават "Енергетика", "Химическа индустрия", "Търговия" и "Машиностроене и производство на оборудване". Това е индикация за влошаване на перспективата за забавени плащания и лоши вземания на компаниите в тези браншове.
През юли 2022 г. България е на десето място сред страните с най-малки по обем запаси от петрол и петролни продукти в ЕС. По-малки от нас петролни запаси през са имали Словакия (792,6 хиляди тона), Люксембург (718,6 хиляди тона), Хърватия (595,4 хиляди тона), Литва (575,6 хиляди тона), Словения (517 хиляди тона), Кипър (512,9 хиляди тона), Латвия (314,3
Най-големите относителни увеличения през 2021 г. в сравнение с 2020 г. са регистрирали в Литва (+315 на сто), Швеция (+80 на сто) и Чехия (+23 на сто). В другия край на скалата, сред държавите с най-драстичен спад се нареждат Полша (-30 на сто), България и Хърватия (-7 на сто за всяка).
Ако светът изпълни поетите към този момент климатични ангажименти, в сектора на зелената енергетика до 2030 г. ще бъдат открити нови 13 милиона работни места, според МАЕ. Ако декарбонизацията се ускори към мечтаните, но засега изглеждащи непостижими, нулеви въглеродни емисии до 2050 г., новите работни места в зеления сектор ще надхвърлят 25 милиона.
Испания с 15 773 км, Германия (13 192 км), Франция (11 660 км), най-малко имат Естония (200 км), Литва (400 нм), Словакия (521 нм) и Словения (616 км), България заема петата позиция сред страните с най-малка магистрална мрежа, като през 2020 г. тя е била 806 километра.
Към 31 август резервите за съхранение на газ в Европа са нараснали до 80,35%, което е с 0,3 процентни пункта над средната стойност за последните пет години към тази дата. В момента в тях се съхраняват около 86,5 млрд. куб. м газ.
Задачата е да се предложи решения за овладяване на хаоса и разрухата в сектора. Това заяви служебният премиер Гълъб Донев по време на извънреден брифинг в Министерския съвет, на който бяха оповестени първите действия на служебното правителство по темата енергетика.
През последните месеци на първо място сред доставчиците на пшеница е Франция (40,5 процента), следвана от Русия (32,6 процента), Румъния (19,05 процента), България (5,65 процента) и Литва и Германия с по един процент.
Спорът около анклава датира от средата на юни, когато Литва започна да спира железопътните превози от континентална Русия за Калининград на стоки, намиращи се в санкционния списък на ЕС.
Най-голямо е предлагането в Полша (около 2 млн. кв. м.), отчита новият доклад на "Колиърс" (Colliers). Той включва анализ на 15 държави в ЦИЕ-15 - Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Черна гора, Полша, Румъния, Словакия и Словения.