Експерти: Бизнесът засегнат от новите цени

Повишаването на минималната работна заплата няма да може да компенсира скока в цените на енергоресурсите - електроенергия, топлоенергия и природен газ, смятат икономически анализатори и експерти, потърсени за коментар от БТА. Новите цени на енергоресурсите влизат в сила от днес. Икономистите не виждат пряка заплаха за страната ни от случващото се в Гърция, но инвеститорският интерес към целия регион е възможно да отслабне. За малкия и среден бизнес повишението на цените на електроенергията ще бъде допълнителен разход на фона на стагниращото вътрешно потребление, коментира за БТА Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч". Той подчерта, че поскъпването на тока за бизнеса ще бъде значително по-високо (около 5%) от 1 юли, отколкото за домакинствата (под 2%). Според него ценообразуването в енергетиката трябва да престане да се използва като инструмент за правене на социална политика и да започне да отразява реалностите на пазара. Според Богданов цените на енергоресурсите подават сигнал към потребителите - кое и колко може да се изразходва и кое трябва да се пести. Не може повишаването на минималната работна заплата да тушира поскъпването на цените на ток, газ и парно и не това е необходимо, смята Лъчезар Богданов. Трябва да има ръст на инвестициите и оттам по-голяма икономическа заетост, но ние продължаваме да губим работни места, така че няма как да се очаква да растат доходите, коментира Богданов възможността след увеличението на минималната работна заплата да скочат заплатите изобщо. Работещата политика на доходите е тази, която насърчава създаването на работни места, смята икономистът. За да потребиш нещо, трябва първо да предложиш нещо на пазара; ако икономиката създава 100 единици добавена стойност, тя няма как да потреби повече, освен ако не вземе назаем - това, което прави Гърция през последните години и сега виждаме резултата, посочи Богданов. Според него всички плащания трябва да се отвържат от минималната работна заплата и дори не трябва да има фиксирана минимална работна заплата.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика коментира за БТА, че дейността на бизнеса е до максимум оптимизирана, а има фирми, които са на ръба на оцеляването. Всяко покачване на разходите - в случая цени на ток, газ и парно, ще ги натовари допълнително, каза Ганев. Ефектът ще се усети в по-голяма степен през зимните месеци. Определянето на цените е политически процес от години насам, отбеляза икономистът. Ако на пазара на останалите продукти клиентите имат избор, то в енергетиката - нямат, а цените не се определят по пазарен принцип, не знаем какво е тяхното нормално пазарно ниво, коментира експертът. Ефектът от липсата на инвестиции в енергетиката се усети миналото лято, когато мрежата по морето не издържа на натоварването, посочи Ганев. Причината е, че инвестициите бяха насочвани към проекти като "Цанков камък", а не се инвестираше в мрежата. Според Петър Ганев растящите цени на енергията за домакинствата са още по-видими. След края на лятото е възможно да спадне и заетостта, заяви Ганев. Повишаването на минималната работна заплата няма да доведе до увеличение на доходите на хората, категоричен е той. Доходите на повечето българи няма да бъдат компенсирани, защото не са административно определени, а се влияят от пазара на труда и това какво се случва там,
коментира икономистът. Ганев посочи, че през последните месеци броят на хората, регистриращи се като безработни, се запазва същият, но много по-малко хора си намират работа, отколкото преди.
Повишаването на цените на енергийните консумативи за бизнеса неминуемо ще доведе и до повишение на цените на продуктите, макар и не със същия процент и основната тежест ще поеме крайния клиент, заяви за БТА Теодор Георгиев, мениджър на МБАкадеми - компания за специализирани бизнес обучения. Според него повишението на минималната работна заплата ще доведе основно до повишение на осигуровките, които се плащат от работодателите за хората, осигурени на минимална работна заплата.
Повишението на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. няма да има краен ефект върху обикновения човек, ефектът ще е за работодателите и то основно в малките и средни предприятия, където има практика служителите да се осигуряват на минимални доходи, коментира експертът. Работодателите от малкия и среден бизнес ще трябва да плащат с около 10% по-високи осигуровки към бюджета, посочи Георгиев. Експертите коментират, че вече има сигнали за оттласкване от дъното на кризата - експортно ориентираните отрасли на българската икономика вече възстановяват предкризисните си нива. Според Теодор Георгиев от МБАкадеми няма заплаха нито за гръцките банки у нас, нито за гръцките компании, които правят бизнес в страната, но се повишава рискът за инвеститорите в региона. Възможно е една част от тях да се отдръпнат, коментира Георгиев. Има два проблема за България, коментира Лъчезар Богданов перспективите пред страната на фона на случващото се в южната ни съседка. Първият проблем е да не станем страна длъжник, каквато е Гърция. Досега го избягваме, но трябва да продължим да даваме увереност, че няма да се стигне дотам, защото дори само съмнението, че сме "следващата Гърция" е достатъчно да създаде купища негативи за страната, посочи Богданов. На второ място е важно как ще реагират силните страни в Европа на процесите в страните с големи дефицити в бюджетите - ако решението е да се отпусне колана и Европейската централна банка да печата евро, то това означава продължаваща инфлация и по-високи цени на храна и на енергия, коментира анализаторът. Според Богданов, ако се покаже, че Европа може да възстанови дисциплината и тези, които действат безотговорно, бъдат наказани, то еврото ще бъде силно и няма да има ценови натиск и инфлация. В последните две години правителствата и в Европа, и в Америка реагираха на кризата с печатане на пари, за да спасят банките си и това доведе до по-голямо парично предлагане и инфлация в световен мащаб, заяви Богданов. Лъчезар Богданов посочи, че част от индустрията у нас, основно експортно ориентираните отрасли, възстановяват предкризисните си нива, но всичко останало е в застой, защото няма нови инвестиции. Банките следват инвеститорите и бизнеса, а не обратно и банките няма да издърпат бизнеса от кризата, категоричен е Богданов. В отговор на въпрос дали България може да привлече инвеститори с ниските си данъци, Богданов коментира, че са ниски подоходният и корпоративният данък, но ДДС и осигуровките не са ниски. Като се сметне общата тежест на правителството в плащанията на работодателите страната ни е по средата на класацията на развитите страни, каза Богданов. Това, което се случва в Гърция е колкото притеснително, толкова и поучително, коментира Петър Ганев. Трябва да виждаме поуките от това положение и да внимаваме да не се случи подобно нещо и у нас, каза Ганев. Не може да не усещаме заплаха за страната си, при положение, че това се случва в съседна на нас държава и влияе върху целия регион, добави той. Въпреки това имаме всички основания да вярваме, че България все повече се оттласква от дъното на кризата и тази година ще е по-добра от миналата, а следващата - по-добра от тази, заяви Ганев.