ЕК търси мнението на българските потребители

И у нас започнаха срещи на потребители от различни социални групи, професии и градове, които дискутират по зададени от дневния ред на Европейската комисия въпроси: как да се гарантира сигурността за гражданите и се намали рискът от иновациите, които понякога след години показват ефекта си за здравето на човека и околната среда. Разработването на генетично модифицирани организми, нанотехнологии и пестициди предоставя огромни възможности за човечеството, но в същото време носи и рискове. В такива случаи се прилага принципът на предпазните мерки, заложен в правото на ЕС. Може ли да се намери „златната“ среда, в която науката и технологиите да вървят напред, но не за сметка на хората и природата. Подобни срещи и дискусии с потребители се извършват и в други страни от ЕС, обединени от проекта RECIPES по Програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.

ГМО

Според индустрията, ГМО продуктите ще спомогнат за смекчаване на изменението на климата, за икономия на ресурси, ограничаване на емисиите CO2, устойчивост на суша или наводнения. Опонентите на ГМО пък твърдят, че използването им ще отвори кутията на Пандора и ще застраши човешкото здраве и околната среда. Производителите на ГМО храни на територията на ЕС са задължени да поставят етикет на продуктите си, с който да информират потребителя, че продуктът е ГМО. Това му дава възможност да направи информиран избор дали да закупи съответния продукт. Подобен тип етикетиране би имал смисъл при налични доказателства, че ГМО продуктите са опасни. Но при липса на такива доказателства, нужно ли е да се изисква от производителите да обозначават продуктите, които са ГМО?

Нанотехнологиите

Съществуват много видове наноматериали, някои от които са потенциално опасни, но могат да бъдат използвани безопасно при контролирани условия. Все пак възникват въпросите - можем ли да ги контролираме? Те токсични ли са? Успяват ли да преминат естествените защити на тялото и какви са последиците от това? Увреждат ли живите клетки? Това поставя въпроса дали изобщо да се развиват нанотехнологии. Други твърдят, че вече използваме достатъчно опасни технологии и вещества в ежедневието си и по-скоро трябва да се мисли в посока как те да се регулират и използват безопасно, а не дали да се използват въобще. Поради многобройните възможни приложения на наноматериалите, агенциите на ЕС се нуждаят от време, за да разберат кой е отговорен за надзора и регулирането им, а индустрията да избере как да категоризира и индексира своите продукти.

Пестицидите

В съвременното селско стопанство се използват широка гама пестициди, които защитават културите от болести и увеличават добива. Само на територията на Европа има стотици разрешени пестициди.

Учените обаче са обезпокоени от намаляването на популацията на пчелите и други опрашващи насекоми, застрашени от пестицидите, защото от тях зависят много важни земеделски култури.

През последните 15 години стана ясно, че използването на неоникотиноиди нанася огромни щети върху насекомите, чието намаляване пък ще има последици върху птиците и други видове.

Ново проучване в САЩ открива остатъци от поне един химикал в 100% от изследваните плодови и зеленчукови проби, а 72% от плодовете и 45% от зеленчуците съдържат остатъци от поне два пестицида.

За да защитят човешкото здраве, регулаторите са определили норми за максимално допустимите им остатъчни нива в храната. За съжаление не се знае много за комбинирания ефект на тези химикали.

Резултатите от дискусиите с потребителите ще бъдат представени пред автори на политики и ЕК, а повече по темата може да се научи на www.arcfund.net, съобщава Асоциация "Активни потребители".